понеделник, 9 януари 2012 г.

ИЗСЪХНАЛИ ОБЛАЦИ

Изсъхнаха -
разпилените облаци.

Остана само капката,
увиснала на миглата ми,
в която се оглеждаме –
Аз и
Слънцето…
Ще се изпари.

Ще стане дъжд, рукнал
от разпилени облаци.

А аз?
Слънцето
ще ме суши.

Врабче върху антената

4 коментара:

  1. Слънце-дъжд-слънце. Кръговрат, който замисля и провокира. Благодаря ти, че сподели, Габи!

    ОтговорИзтриване
  2. Слънце, дъжд, замръзнал е... падаме върху леда... а колко е топло, когато някой сподели преживяното!

    ОтговорИзтриване
  3. Облачно небе.
    Гъсти черни облаци.
    Гръмотевици продъниха небето.
    Дори птиците и животните се скриха.
    Силна буря
    уплаши и горите,
    изпочупи клоните големи.
    Пътеки непроходими
    останаха задълго...,
    и чакаха с надежда.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Залезът се сблъска
      в оловото на бурята.
      Мълния разсече небосклона.
      Подгонени от тътена
      на продънения въздух
      животни, птици и треви
      се срутиха по склона
      към реката, която ги пови...

      Изтриване