Ще опазя ли
пожара на думите?
Жажда – да съм свободна
ме жари... Дали
ще остана стихия?
Дали пак ще съм жива?
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
ДУМИТЕ ЗВЪНЯТ
Думите звънят.
В стиха – плясък на вълни.
Образи зреят –
сочни вишни. Ритъмът
тътне като земен гърч.
* * *
Образи зреят –
сок потече. Ритъмът
тръпне – земен гърч.
Думите звънят в ума –
плясък на вълни. Стих... Стон.
В стиха – плясък на вълни.
Образи зреят –
сочни вишни. Ритъмът
тътне като земен гърч.
* * *
Образи зреят –
сок потече. Ритъмът
тръпне – земен гърч.
Думите звънят в ума –
плясък на вълни. Стих... Стон.
Абонамент за:
Публикации (Atom)