Има мръсни думи
във поезията,
които се заричах
да не пиша –
душа,
сълзи,
лъжа...
Душата ми
е болна от мълчание –
сълзите на росата
полепнаха по нея...
Пак искам синева...
Как искам пак
във тишината –
копнения...
Да, казват,
изтъркани са думите –
мечта,
звезди,
небе...
Мечтата ми
за звезден полет
е обречена –
небето се стовари
като чук
върху тезгях...
Душата ми
със думи
е облечена –
одрипавява,
когато я лиша
от тях...
И други мръсни думи
има
в съвременната ни поезия –
копнеж
страдание
и блян...
Кипеж
в главата ми –
ще се взриви...
Капчукът – как звъни!
Мъглата пак блести –
като дъга...
И бляновете
разцъфтяват –
като разкъсано
страдание...