В малкото галерийно пространство на Creative Studio ни посрещат, подредени по стените, дигиталните отпечатъци на Валентина Григорова…
Познавам тези картини от месеци – споделени в електронната ни кореспонденция и представени в електронната ни галерия. Уловени сънища в дигиталния свят на компютрите. И за мен бе странно усещането, че те не съществуват „в действителност“, че нямат „оригинал“ върху картон, стъкло, платно и камък… Те са само следа от диханието на художника върху лицето на един таблет…
Наблюдавала съм онлайн как Валентина Григорова рисува върху този таблет – едни смели щрихи, оставящи своите електронни следи някъде, където усещането ни за реалност се губи.
Познавах тези изображения преди да се родят като картини-отпечатъци, преди да се превърнат в предмети за изложба и продажба. И е странно да се разхождам между тях – изложени или предложени като отпечатъци в рамки и дори върху текстил…
Едно изкуство с кауза, една изложба, приходите от която ще помогнат на животни без дом или в беда…
В тези настръхнали рисунки фигурите са във фокуса на композицията; дори когато не са центрирани, те господстват над останалите елементи и владеят вниманието на зрителя.
Но някъде там е домът – който липсва в битието на персонажа. Или домът, който ни чака. Домът, тъй нужното пространство.
В следващите две композиции доминират настръхналата котка и босият човек.
Една ваза, един пепелник, луната, синята тъма – гледка през прозореца ли е? Или мечта. Сините сенки на мечтите ни следват.
Синият мрак на нощта доминира и в следващите изображения.
Те остават студени, макар прегръдката и докосването да се опитват да ги стоплят.
Тъй крехка е момичешката фигура, вдигнала света си като митичния Атлас!
Ключово е докосването, отново; споделената топлина, движението, музиката, съ-преживеният момент.
Може би неслучайно тази композиция е отпечатана многократно с различни цветни филтри. За да стигне художникът до пълната свобода на полета.
Габриела Цанева
