КАРТИНИТЕ НА ЙОАНА НИКОЛОВА

В началото на април получихме в редакционната поща на сп. "Картини с думи и багри" кратък анонс от Първолета Маджарска за предстоящата изложба на Йоана Николова в галерия „Кракра“, Перник (от 10.04.2025 до 07.05.2025), заедно с около петдесет фотографии на Андон Тацев на картини на художничката!

Какво изобилие на цветове и образи, какво разточителство на теми и форми…

Бях пленена от световете на Йоана Николова, която с овладян стил представя сюжети от съвремието, античността, народния бит и фолклор. Но – коя е тя?

Родена е на 9 юни 1952 г. в град Перник. Завършва висшето си образование във ВХТИ – София, специалност „Неорганични вещества“.

В детските и юношеските си години е изучавала графика и живопис под ръководството на известни български художници като Любен Гайдаров и Иван Лазаров.

Досега е осъществила 40 самостоятелни изложби в страната и две в Испания и Украйна. Участвала е в международни изложения на миниатюрното изкуство в Канада – Торонто, в Сърбия, Полша и Черна гора.

Член е на Представителството на СБХ Перник. Има национални участия в изложби на рисунката в художествената галерия на СБХ на ул. „Шипка“ 6 в София.

Работи също в областта на карикатурата и илюстрацията. Илюстрирала е три книги и е участвала е Международното биенале на хумора и сатирата в град Габрово, в изложби на хумористичната рисунка и художествената миниатюра. Интересите й са преди всичко в областта на акрилната и маслена живопис, но работи и с приложни техники като традиционен батик и рисувана коприна.

Нейни картини са притежание на колекционери от САЩ, Италия, Франция, Украйна и Гърция.

Впечатляваща творческа биография на художник, но мен ме привлече и това, че по образование е инженер-химик.

Много трудно ми бе да подбера само няколко от картините й – цветно вълшебство, за да ги предложа на читателското внимание.

И, тъй като иде лято, ще започна с един разговор край брега:

 Цветовете са ярки – дори чайките носят в крилете си отблясъка на слънцето във вълните – оня сребристо-розов оттенък, който можем да видим само там, край брега. Изчистени линии, фронтална композиция, при която всичко изглежда толкова просто – точно както да изпиеш чаша бира с приятел, до вълните. Като в детска рисунка, като в сън и или спомен – лилавите отражения върху платната на платноходките, златните сенки върху шапката и фанелката… Откъде идва светлината? Тя идва отвсякъде. Лирично отклонение от делника – твърде много, събрано в миг за наслада и отмора… Ах, лято, лято…

Темата е любима на автора, а и на публиката и е вплетена в не едно платно – понякога доминираща, друг път едва доловима – като присъствие на вода, на слънце, на цвете, на гола плът, на рокля без ръкав.

Сюжетът е почти същия, дори персонажите са идентични – две фигури, чайки, платноходки, вълни и бряг… Но колко различна е композицията. Изцяло е подчинена на фантазията – декорът на ежедневното липсва – останал е само вятърът.

Както споменах по-горе и както ще видите, художничката остава вярна докрай на своите предпочитания към цветове и стил на изобразяване.

Ето едно платно, в което абстрактните форми изцяло са заместили разказа:

Но цветовете на основното изображение, както и предпочитанието към нюан-сите на сивото за подчертаване на детайла, остават.

Йоана Николова сякаш разказва как създава фантастичните си светове!

Ето тук, от абстракцията се ражда приказка. Юнакът е яхнал коня-вихрогон и гони своите мечти. Но животът се променя – конят получава колела, а юнакът се оказва… май мома? Някъде изпод руините на миналото и сегашното се ражда бъдното. И там, сред бъдното – ни чака кучето! Или пък е котарак?

Художничката умее да намигва към любителя на живописта! 

Многопластова композиция – предния, средния и задния план изглеждат размесе-ни, някак – едновременновидими, важни.

Типажите са почти комиксови, Градът изглежда по-далеч от Слънцето, небето е като стена… Защото – Човекът и неговото Куче безмълвно разговарят на езика на всеотдайността.

Така, от една улична сцена стигаме до култовата маска кукер – може би най-характерната и ярка фолклорна тема, бих я нарекла дори „ендемична“ за рождения регион на авторката.

Ако присвиете очи, образите ще изчезнат! Сюжетът, персонажите, светлините и сенките, полусенките, мазките и линиите.

Всичко – освен цветните петна, които дават своя траен отпечатък върху всяко платно – палитрата, без съмнение, остава константната величина на нейното творческо Аз.

Ще добавя още две картини – апотеоз на женската красота, за да дам хоризонт на тематичния диапазон на изложбата и като щрих на казаното по-горе.

Почти иконографски подход към изграждане на лицето – издължен овал, тясно чело, големи очи, тънък нос, малки устни, дълга шия… Това грацилно, крехко изваяние на главата носи тежкия товар на пъстра забрадка или буйна коса – все атрибути на светското, на плътското – в противовес на аскетичното изражение на отчужденост и примирение, което струи от лицата. Огърлица и пищна премяна допълват портрета на българското момиче; чистата линия на голата плът и водата са одеянията на античната девойка с амфора.

Накрая ще завърша с общ поглед към изложбената зала, който ни предлага Андон Тацев:

 

И с усмивката на Йоана Николова:

 

 

Габриела Цанева, коментар

Йоана Николова, картини

Андон Тацев, снимки

Първолета Маджарска, източник

сп. "Картини с думи и багри", бр. 2/2025