23.02.1
залез над Дунав –
границата очертана
с червено
23.02.2
мъгла
от разбита вода –
реката в пропастта
#nahaiwrimo
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Търсене в този блог
Популярни публикации
-
Пиршеството на цветята свърши – сънни падат в листи и треви... Сънни падат... и уморени ще сплетем венци от главите им. Сън...
-
Гневна съм . И причините за гнева ми са много, и не са от вчера. Вчера, когато баща ми получи покана на електронната си поща от председ... -
ПРЕДИСЛОВИЕ През 2016 г. исках да подготвя и издам „Сборник 35”, в който да събера разпилените листи от това, което съм писала през пос... -
раковината плаче в тревата вой на буря затворен
-
Разцъфнаха изсъхналите сетива. Усещане за свобода ме дави. Бушува в мен; души ме. Очи в очи – с живота ме остави. Усещане за...
-
Луната се е впила в разперените нокти на дърво. *** А то – като смок е усукало стъбло... Все смуче сок от пръстта. ... -
Трудно ми е да кажа кога и къде за първи път прочетох името Кирил Назъров – дали в страничките на списание „Славейче”, в онова, избе... -
Звън... птича песен в летния ден. Полъх на мечти и полет... *** Стиховете падат като дъжд. Душите, жадни ги ловят, на лок...
-
Светът е цирк... но – ние сме актьорите – и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат – от наште гърбове.....
-
Стари рибари мрежи разстилат. Буря. Гларуси риба ловят. Рибарска песен в нощта. Морски вълни се разбиват в брега. Пуст е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар