08.02.22 Коприва
***
мама приготвя
супа от коприва -
плача за дивите лебеди
07.02.22
Коприна
***
не си красива,
пеперудо, не летиш -
кой ли те поглежда?
***
ръкавите
на кимоното й -
криле на пеперуда
***
зной -
и под коприната
ручейче между гърдите й
***
есенно пладне -
под стряхата паяче
плете копринена нишка
***
нощна прохлада -
листата шумят
с копринени пръсти
06.02.22
Изгрев/Залез
***
еднакво далеч
от изгрева и залеза -
животът ми
***
по пътеката
от спомени -
назад към изгрева
***
мечта след мечта -
катеря планината
към залеза
но залезът
никога не е мечта
***
ранна луна -
облаците още светят
с лъчите на залеза
***
изгрев -
плувам
в слънчева пътека
05.02.22
Космос
***
вселена -
все по-голяма става,
все по-малко от нея до нас
***
трохи от звезди
по покривката на космоса -
все по-далечни
***
тъмна енергия -
все по-бързо раздува
плътта на вселената
***
разпадане -
гасне възможността
за познание
04.02.22
Закъснял
***
закъснял сняг -
безплодна
година
***
закъсняла любов -
ново
начало
***
закъсняло
"обичам те" -
изгубена вселена
03.02.22
Лебед/Водни птици
***
духов оркестър
край езерото - или?!
поен лебед тръби
***
корморан в полет -
морето и небето
в крилете му
***
изящество -
силует на бяла чапла
сред тръстиките
02.02.2022
Ритуали
***
живот без ритуали -
пустиня
без оазиси
***
полунощ пред Еньовден -
няма какво да кажа
на мълчаната си вода
***
ХАЙБУН
полунощ пред Еньовден –
какво да кажа
на мълчаната си вода?!
***
китка здравец –
изсъхна преди
да напръскам стаята
***
устните ти –
пустиня;
капка влага не стига
Всяка нощ шептя: „Лека нощ и хубави сънища“, дори когато си
заспала.
Казвам неизменно думите, дори когато очите ти крещят и молят
да не си отивам, да не те оставям, да не затварям вратата след себе си.
Тогава ти казвам: „Обичам те, теб, най-много на света“. И
знам, че е така, и ти го знаеш. Но не е по-леко затварянето на вратата. И се
връщам, и шептя, съвсем тихичко в ухото ти: „Светлината от лампата ми ще падне
под прозореца ти – гледай сенките и слушай движенията ми; аз те чувам; дори
дишането ти чувам – не си сама, никога няма да бъдеш!“ И знам, че е истина,
когато го казвам, и ти знаеш, че е така. Но лицето ти е маска, а очите ти
крещят и молят да не си отивам, да не те оставям, да не затварям вратата след
себе си. Затварям я. Изкачвам витата стълба между етажите, измивам деня от себе
си и мокра паля лампата, знам – вече виждаш сянката ми, тя танцува върху
оградата през прозореца ти, чуваш стъпките ми, а аз – твоето дишане.
И сме сами.
И мечтая за есента, за „у дома“, когато ще заспиваш в ръцете
ми.
И казвам на мълчаната
си вода:
Искам есен,
искам есен…
И не зная, още не зная какво ще донесе есента.
01.02.2022
Начало
***
мрачно утро -
трудно начало
на деня
***
кокичета под
изхвърлени гирлянди -
пак е пролет