ЗА ГЕРОИТЕ – ИЛИ НАЙ-ВИСОКОТО ДЪРЖАВНО ОТЛИЧИЕ, ИЛИ МИНУТА МЪЛЧАНИЕ...

Гневна съм.

И причините за гнева ми са много, и не са от вчера.

Вчера, когато баща ми получи покана на електронната си поща от председателя на „Съюза на репресираните от комунизма – памет”, да присъства на „тържествено връчване на посмъртни отличия за горяни, дали живота си в борбата срещу мракобесния болшевишки режим след 09.09.1944 г.” Писмото продължава така: „Сред тях е и Вашата родственица Цветанка Цанева. Награждаването е по инициатива на "Съюз на репресиранте от комунизма - памет". Церемонята ще се състои на 20.12.2016 г. в сградата на Президентството на Република България от 14.30 ч. Моля да дойдете половин час по-рано, за да бъдат оформени пропуските Ви. С Вас може да присъстват и Ваши близки.” и т. н., подпис.... Последва второ писмо, с уточнение, че церемонията ще бъде на следващия ден, 21.12.2016 г., т.е. днес... в същия час.

Писмото идва от тези, по чиято инициатива е стартирана законовата процедура за награждаване с държавно отличие. Но, всъщност, те не знаят кого точно награждават. "Родственицата" на баща ми Цаньо Цанев, "Цветанка Цанева", е сестра на неговата майка. Вярно, тя е известна с много имена – Цена Чалъкова, Цветанка Стефанова, Ценка Георгиева, Цветана Попкоева... В регистъра за умиранията от 1952 г. е записано – Акт за смърт на Цена Стефанова Чалъкова, родена на 19 април 1929 г., умряла на 25 април 1952 г. в 23 часа и 30 минути.... смъртта е последвала в следствие на изпълнена смъртна присъда... Починалият е дъщеря на Стефан Георгиев поп Коев и Велика Иванова Христова... 

Е, както и да гледаме, не е Цанева...

Потърсих в Държавен вестник указа на президента, с който са наградени „горяните, дали живота си в борбата срещу мракобесния болшевишки режим след 09.09.1944 г.” Не го намерих. В сайта на българското правителство http://www.government.bg намерих кратко съобщение от заседание, проведено на 23.11.2016 г., което цитирам:

„30 УЧАСТНИЦИ В ГОРЯНСКОТО ДВИЖЕНИЕ СА ПРЕДЛОЖЕНИ ПОСМЪРТНО ЗА УДОСТОЯВАНЕ С ОРДЕН „ЗА ГРАЖДАНСКИ ЗАСЛУГИ”

23 Ноември 2016

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за посмъртното удостояване с орден „За гражданска заслуга” на 30 командири на горянски отряди и на самостоятелни бойци за големите им заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, демократичните институции и за защитата на човешките права и свободи. Това са: Васил Златевски, Тодор Филипов, Стойчо Караджов, Герасим Тодоров, Христо Бузов, Иван Тасев, Петър Дойков, Петко Китиков, Георги Комитов, Минчо Михов, Атанас Баталов, Спас Райкин, Стефан Генчев, Спас Иванов, Кольо Господинов, Цанко Цанков, Цветанка Георгиева-Чолакова, Атанас Баташки, Добри Чапуков, Христо Пенчев, Пеньо Михов, Георги Стойнов, Кръстьо Хаджииванов, Стоян Денев, Стоян Гергинов, Яни Магриотов, Фаик Алиев, Сюлейман Павлов, Али Кехайов, Атем Гуйчов. Инициативата е на Съюза на репресираните от комунизма „Памет”.

Горянското движение се е борило срещу тоталитарната власт след 9 септември 1944 г. Кулминацията му е в периода 1952-1953 г., когато е наброявало 3130 души в близо 160 чети, голяма част от които са избити от комунистическата власт. Те са се противопоставяли на съществуващия репресивен режим, отстоявали са ценностите на демокрацията в защита на основни човешки права и са посветили живота си за промяна на ситуацията в България.

Награждаването им е проява на държавната воля за политическа и морална реабилитация на жертвите на режима и е в съзвучие с редица национални и международни актове, по които България е страна като, например, Резолюция 1096/1996 на ПАСЕ относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими, Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 2008 г. и др.” 

Връзката към оригинала е тази:

http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=8810&g=

Е, сред наградените, видях името само на една жена, Цветанка Георгиева-ЧОЛАКОВА..., дори не „ЧАЛЪКОВА”.

Кого награждават? Знаят ли, кого награждават?

Гневна съм, защото дори имената на героите, които получават държавно отличие, не се знаят от тези, които ги предлагат за награда... не се знаят и от тези, които им дават наградата...

Как да очакваме, че имената на героите ще станат знайни за обществото.

Чрез поканата до баща ми, като единствена негова дъщеря и близка, способна да отиде в президентството, съм сред поканените... За да присъствам на тържественото „посмъртно удостояване с орден „За гражданска заслуга” на 30 командири на горянски отряди и на самостоятелни бойци за големите им заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, демократичните институции и за защитата на човешките права и свободи.”

И съм гневна.

Защото орденът „За гражданска заслуга”, според хералдиката на държавата ни / ЗАКОН ЗА ОРДЕНИТЕ И МЕДАЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Обн. ДВ. бр.54 от 13 Юни 2003г., доп. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.43 от 22 Май 2004г., изм. ДВ. бр.32 от 19 Април 2011г.,/ е третият по старшинство орден /чл.2, ал.2, т.3/. Да се даде за граждански заслуги на жив човек този орден е добре – това е признание за заслугите му и стимул за граждански активно поведение и нови граждански заслуги в бъдеще; да се даде посмъртно за граждански заслуги на лице, което след като е извършило граждански значими дела, е починало в леглото си с мисълта за добре изживян живот, също е добре – почита се делото и паметта на такъв човек.

От друга страна – да се награди за граждански заслуги с третия по степен орден човек, който е бил убит в защита на идеала си, който е идеал на обществото, което го награждава, е меко казано, подигравка. За горяните, убити в сражение, или при изпълнение на смъртна присъда, единственото достойно отличие е орден „Стара планина с лента”.

Според чл. 4, ал.1 С орден "Стара планина" се награждават: 1. български граждани - държавни глави и ръководители на правителства, министри, политици, обществени дейци, културни дейци, военни лица и представители на духовенството, които имат изключително големи заслуги към Република България; чл.2, ал.2 Орден "Стара планина" е с лента и без лента: 1. с орден "Стара планина" с лента се награждават държавни глави, министър-председатели, а в изключителни случаи и български граждани; на наградените се връчва и звезда на ордена. Според мен, случаят е изключителен, защото горяните, воювали със слово и оръжие срещу комунистическия режим и в защита на демократичните ценности и дали живота си в тази борба, са сред българските граждани с изключително големи заслуги към Република България.

Ако законът не предвижда посмъртно да се дава този орден, отговорът ми е само един – законите се пишат от тези, които дават ордените – ако искат да почетат паметта на героите, нека да променят законите.

Гневна съм.

Защото тези, които днес раздават ордените и правят законите се опитват да измият ръцете си, хвърляйки огризки на гладното за справедливост общество. Най-непростимото на сегашните управляващи не е това, че са бивши комунисти и мутри, а това, че се маскираха като „десни”, „сини”, „демократични” и по този начин дискредитираха, подмениха и унищожиха тези понятия и идеи. Време е да се покаже какви са.

Е, може би съм много крайна, но гневът ми не е от вчера.

Моята битка за осветяване на комунистическото минало, на истината за лагерите, затворите и горянскто движение започна много отдавна – през лятото на 1990 г., след загубата на първите демократични избори. Тогава, за четири месеца се срещнах с много хора, минали през чистилището и ада на комунизма и участвали в горянското движение... Тогава написах първата си книга – „Миналото в мен”, която посветих на сестрата на баба ми ЦВЕТАНА СТЕФАНОВА ПОПКОЕВА... и на всички мъртъвци без гробове...

Ето първата диря от тази книга:

А ето и линкове към първото и второто й издание...

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=115&WorkID=2860&Level=1/

http://liternet.bg/publish3/gtzaneva/minaloto/index.html

Гневна съм, защото имената на героите потъват в забрава, а предколедно се кичим с тяхната гибел... и така погребваме идеалите им.

Защото – за мъртвите герои – или най-високото държавно отличие, или – минута мълчание...

Аз предпочитам второто...

Да помълчим пред тях, пред нея...

Габриела Цанева

ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА - интервю пред Ирина Гигова за новата си книга "Състояния. Хайга"

Габриела Цанева: Знаех стиховете на Стефан Цанев още преди да се науча да чета

Габриела Цанева: Знаех стиховете на Стефан Цанев още преди да се науча да чета

И в световната поезия тъжните балади са повече от жизнерадостните творби, казва авторката, която тези дни ще представи нова поетична книга

Поетесата Габриела Цанева ще представи на 5 юни, четвъртък, в Американския център на Столична библиотека най-новата си книга - „Състояния. Хайга“. Освен лирични тристишия и четиристишия, вдъхновени от формите на традиционната източна поезия, и няколко по-големи творби в мерена реч, верни на европейския стил, томчето, реализирано от Издателска къща „Изток-Запад“, съдържа и илюстрации, създадени от самата авторка.

Според класическото определение „хайга” е картина, породена от конкретно хайку или друга къса форма на източната поезия - синтез на поетично чувство и визуален образ. Традиционната японска хайга най-често е рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписан стих. Терминът „хайга”, използван като характеристика на настоящото произведение е малко произволен, тъй като всички илюстрации в него са изпълнени от автора на стиховете с изразните средства, характерни за западната живописна традиция.

Стихосбирката ще бъде представена пред публиката в четвъртък от поета Петко Огойски, а водещ на вечерта ще бъде друг майстор на словото – журналистът Кирил Назъров. Габриела ще чете стихове, ще отговаря на въпроси и ще дава автографи, а ценителите на изкуството ще имат възможност да се запознаят и с някои от оригиналите на картините, включени в книгата – плод на универсалния талант на Габриела Цанева, която освен писател и художник е още математик, дипломиран химик и юрист. Дни преди литературната премиера тя бе любезна да отговори на няколко въпроса на Факти.бг, свързани с вдъхновенията на поета.

Г-жо Цанева, кое беше определящото състояние, станало причина за раждането на новата стихосбирка „Сътояния“?

Може би размисълът за живота и усещането за отделните мигове, през които минава денят. Всъщност тези състояния може да се нарекат откраднати мигове от потока на времето.

Повече със знак „плюс“ или със знак „минус“ са вълненията в основата на тази поетична колекция?

Според мен са със знак „плюс“, въпреки че някои от хората, които вече са чели книгата, отново намират в нея доста тъга. Но има и доста мажорни настроения. Като че ли има и едното, и другото – може би е постигнато някакво състояние на равновесие.

Кое е най-продуктивното настроение за вас като поет - състоянието на равновесие, или  изживяването на драма?

Винаги съм казвала, че за да седне човек да пише, трябва да му е много тежко на душата, да му е много тъжно. Защото когато човек е весел - той се весели. А когато има за какво да мисли, когато му е много черно и нещо го е потресло – това е нещото, което кара човек да хване химикала и да опише състоянието си или да седне пред компютъра. Веселите моменти са по-неангажиращи. Такава е и тенденцията в световната поезия - в края на краищата много повече са тъжните балади, отколкото жизнерадостните стихове.

Кои са вашите учители в родната и световната лирична традиция?

Първото име, което ми идва на ум от българската традиция, е Яворов, а от световната - Франсоа Вийон. Но това е само на пръв поглед. Като се замисля, имам и други учители...

Ваш чичо е големият поет и драматург Стефан Цанев. До каква степен семейната среда е оказала влияние върху реакциите ви към света и изказа ви на майстор на словото?

Неудобно ми беше да започна с това, но всъщност аз знаех стиховете на Стефан Цанев още преди да мога да чета, защото по онова време той дори не беше печатан и стиховете му се разпространяваха на магнетофонни ленти. Аз по този начин възприемах поезията и може да се каже, че наистина първата поезия, която съм чула, бяха именно неговите стихове. Безспорно, това не може да не дава отражение върху начина ми на мислене, дори върху определянето на интересите ми към науката - защото той има стихотворения от онова време, писани в ЦЕРН: „Как искам окото ми да надникне в циклотрона и един електрон от него да види... И това продължава да ме вълнува...

Във време на бум на науката и технологиите фактът, че изначално имате друга професия, свързана с обективните науки, помага ли ви като поет?

Разбира се. Аз мисля, че всеки опит, който човек е натрупал през живота си, му помага да преосмисли света по различен начин, от различен ъгъл и поглед. Това дава широта, която никой не може да си я „купи“, да си я „прочете“, ако не е станала част от неговия живот. Така че моята подготовка като дете в математическата гимназия и начина ми на мислене като програмист ми помагат, както и фактът, че завърших химия, а химията е една много широка наука. Строежът на веществото, стремежът към вникване в дълбочината на нещата, да се разкрият взаимните връзки в действителността, които правят света такъв, какъвто е – това не може да не дава отражение върху начина на мислене и на изразяване, а поезията е именно вид начин на изразяване.