22.02.22 Равноденствие
***
равноденствие -
война
на световете
***
равноденствие -
все по-дълги сенките,
все по-студени
***
първа пролет -
ново начало
на кръговрата
***
бисерен наниз
по паяжините в двора -
равновесие
22.02.22 Равноденствие
***
равноденствие -
война
на световете
***
равноденствие -
все по-дълги сенките,
все по-студени
***
първа пролет -
ново начало
на кръговрата
***
бисерен наниз
по паяжините в двора -
равновесие
21.02.22 Градски транспорт
***
пандемия -
бързо отминавам
автобусната спирка
***
след последния трамвай -
куче души
захвърлена тротинетка
20.02.22 Цъфнали дървета
***
снежна локва
с дъх на цъфнало дърво -
не, горски минзухари
***
мъгливо утро -
настръхнали са пъпките
на ябълката в цвят и скреж
19.02.22 Съд/Съдинка
***
колко котлен камък
в чайника на баба...
още с дъх на липов цвят
***
чай в нащърбена чаша -
наслада
след дългия преход
***
в студеното утро
аромат на кафе -
пак извря старото джезве
18.02.22 Край на зимата
***
южнякът вилнее -
изпод снега надничат
иглики
***
аз с ботуши,
ти с бермуди -
отиваме на разходка
***
февруарски следобед -
дреме на припек
кварталното куче
17.02.22 Изкачване
***
все повече хора пред мен
по стълбите нагоре -
старост ли вече?!
***
жега -
по-стръмна
става пътеката
***
камъче в обувката -
върхът
все по-далече
***
скърца старото стълбище -
прах и паяжини
на тавана
***
вятър в комина -
призрачни стъпки
по старото стълбище
13.02.22 Земя, почва, пръст
***
Земята -
атом
в плътта на Вселената
***
покълнало зърно -
животът почва
и свършва в пръстта
***
вихрушка
от изсъхнали листа -
утаяват се върху пръстта
***
кръговрат -
земя и въздух,
огън и вода
12.02.22 огън, пламък, искра, жарава
***
падаща звезда -
още едно несбъднато
желание
***
огънят гасне -
камък в жаравата
хвърля рояк искри
***
пламтят бузите,
леденеят ръцете -
първа целувка
***
нестинарско хоро -
въглените
чакат босите нозе
***
суха буря -
вместо дъжд, пламъци
ближат тревата
***
аз и ти -
всеки ден суха буря
у дома
11.02.22 Вода
***
солена капка
върху бузата - сълзи,
или пръски от вълни
***
мъгливо утро,
или конденз върху
прозореца - гадая...
***
дъждът закапа -
избухват гейзери
в прашната земя
***
ромоли реката -
с всяко бълбукане
отнася миг от живота
***
цяла нощ капа
капчукът; на сутринта
спря - уморено сърце
10.02.22 Вятър
***
вятърът свири
в комина
зимни приказки
***
локвичка на мястото
на снежния човек -
пакостник южняк
***
дневен бриз -
суши лицето ми
от пръските на вълните
***
нощен бриз
роши косите ми
по лунната пътека
***
полъх на вятър -
брезата отрони
роят пеперуди
***
знам всичко за теб,
ветре, но защо още
ме караш да мечтая?
09.02.22 Кумове/Кръстници
***
проблем -
бебето пред купела,
кръстницата - некръстена
***
развръзка -
ставам кръстница
на кръстницата
***
уловката -
не вярвам в ритуала,
нито в бог
07.02.22
Коприна
***
не си красива,
пеперудо, не летиш -
кой ли те поглежда?
***
ръкавите
на кимоното й -
криле на пеперуда
***
зной -
и под коприната
ручейче между гърдите й
***
есенно пладне -
под стряхата паяче
плете копринена нишка
***
нощна прохлада -
листата шумят
с копринени пръсти
06.02.22
Изгрев/Залез
***
еднакво далеч
от изгрева и залеза -
животът ми
***
по пътеката
от спомени -
назад към изгрева
***
мечта след мечта -
катеря планината
към залеза
но залезът
никога не е мечта
***
ранна луна -
облаците още светят
с лъчите на залеза
***
изгрев -
плувам
в слънчева пътека
05.02.22
Космос
***
вселена -
все по-голяма става,
все по-малко от нея до нас
***
трохи от звезди
по покривката на космоса -
все по-далечни
***
тъмна енергия -
все по-бързо раздува
плътта на вселената
***
разпадане -
гасне възможността
за познание
04.02.22
Закъснял
***
закъснял сняг -
безплодна
година
***
закъсняла любов -
ново
начало
***
закъсняло
"обичам те" -
изгубена вселена
03.02.22
Лебед/Водни птици
***
духов оркестър
край езерото - или?!
поен лебед тръби
***
корморан в полет -
морето и небето
в крилете му
***
изящество -
силует на бяла чапла
сред тръстиките
02.02.2022
Ритуали
***
живот без ритуали -
пустиня
без оазиси
***
полунощ пред Еньовден -
няма какво да кажа
на мълчаната си вода
***
ХАЙБУН
полунощ пред Еньовден –
какво да кажа
на мълчаната си вода?!
***
китка здравец –
изсъхна преди
да напръскам стаята
***
устните ти –
пустиня;
капка влага не стига
Всяка нощ шептя: „Лека нощ и хубави сънища“, дори когато си
заспала.
Казвам неизменно думите, дори когато очите ти крещят и молят
да не си отивам, да не те оставям, да не затварям вратата след себе си.
Тогава ти казвам: „Обичам те, теб, най-много на света“. И
знам, че е така, и ти го знаеш. Но не е по-леко затварянето на вратата. И се
връщам, и шептя, съвсем тихичко в ухото ти: „Светлината от лампата ми ще падне
под прозореца ти – гледай сенките и слушай движенията ми; аз те чувам; дори
дишането ти чувам – не си сама, никога няма да бъдеш!“ И знам, че е истина,
когато го казвам, и ти знаеш, че е така. Но лицето ти е маска, а очите ти
крещят и молят да не си отивам, да не те оставям, да не затварям вратата след
себе си. Затварям я. Изкачвам витата стълба между етажите, измивам деня от себе
си и мокра паля лампата, знам – вече виждаш сянката ми, тя танцува върху
оградата през прозореца ти, чуваш стъпките ми, а аз – твоето дишане.
И сме сами.
И мечтая за есента, за „у дома“, когато ще заспиваш в ръцете
ми.
И казвам на мълчаната
си вода:
Искам есен,
искам есен…
И не зная, още не зная какво ще донесе есента.
01.02.2022
Начало
***
мрачно утро -
трудно начало
на деня
***
кокичета под
изхвърлени гирлянди -
пак е пролет