четвъртък, 23 февруари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 1 - 14 ФЕВРУАРИ 2023

1 февруари: на разсъмване


на разсъмване

търся кометата C/2022 E3 -

само снежинки


2 февруари: сутрешният хор на птиците


цяла нощ птичият хор 

не замлъкна -

на сутринта тишина


3 февруари: петел


пълнолуние -

докато слушам щурците

запяха петли


4 февруари: изгрев


прозрачният диск

на слънцето в отронен 

вишнев цвят 


5 февруари: закуска


детство в очите на татко -

направих за закуска

бабиния кекс


гълъб кълве

парче от геврек -

търкулна се детството...


6 февруари: сутрин


сутрините ми -

обедно слънце; нощите -

първи петли


7 февруари: кафе или чай


кафе или чай -

има ли значение,

щом те няма


кафето без теб -

всяка сутрин

все по-горчиво


8 февруари: любима книга


все по-дълбоко

потъвам в текста -

все по-далеч от "тук" и "днес"


9 февруари: зенит


"Зенитка" -

новооткрития хумор

на Остап Вишня


10 февруари: обяд


неделен обяд -

палачинките от

закъснялата закуска 


11 февруари: дрямка


най-сладката дрямка -

пред сапунения

сериал


12 февруари: кучета


мокра козина -

дали кучето 

сънува снежен залез


13 февруари: стайни цветя


и орхидеята,

и кактусът умряха -

какво ми липсва?


14 февруари: снежен сладолед


пак сладко мляко

вместо сладолед - 

кога ли ще порасна?!

вторник, 14 февруари 2023 г.

ЗА "КНИГА ЗА МЕЧТИТЕ" НА ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ

 Запознах се с белетристичните текстове на Венелин Терзиев чрез редактора им Силва Василева – човек и професионалист, когото ценя и уважавам. В един горещ юлски ден на 2022 г. получих от нея писмо с шест есета. Направи ми впечатление експресивна сила на езика и ерудицията на автора, Венелин Терзиев – име, което не познавах, но вече знаех, че ще запомня. А причината за това бе както безспорното качество на текстовете му, така и мигновената духовна близост, която почувствах.

Каква беше изненадата ми, когато научих, че Венелин Терзиев е инженер химик, също като мен, и също като мен има интереси в много и различни сфери на техническите и обществени науки, но не на последно място и към изкуството на думите. Богатата му академична биография задълбочи интереса ми към есеистичното му творчество, защото то, само за себе си, е една необятна планета, която тепърва предстои да бъде изследвана.

Ще започна с необичайната архитектура на неговите импресии, включващи лични авторови разсъждения върху определени, а често и твърде аморфни, разливащи се към друго теми, подкрепяни с цитати от стихотворения – известни стихотворения на класици на българската литература, или пък съвсем непознати творби на неутвърдени автори. Преднамерено или не, в едно есе можем да намерим имена от различни поколения, стихове с различна ритмика и стил, но – обединени от общо послание; често съзвучно, но понякога несъвместимо с настроението на лирическия „Аз“. И накрая, като препратка или като основен аргумент, следва биографична справка за личността, провокирала авторовите търсения. Понякога тази част е отделена като точен цитат/препратка към уикипедия, или официален сайт, но понякога е най-съществената, макар и имплицитна част от тъканта на есето.

Като главен редактор на списанието за литература и визуални изкуства "Картини с думи и багри" съм щастлива, че имах възможността да дам публичност на тези оригинални текстове, които се превърнаха в ярки и красиви щрихи към малкия отрязък от пейзажа на изкуството, който се опитваме да покажем.

В периода от юли 2022 до януари 2023 г., който обхваща три броя на списанието /брой 3/2022, брой 4/2022 и брой 1/2023/ публикувахме 27 есета в онлайн изданието, като 10 от тях намериха място и в печатното ни издание.

И това е така, защото есетата на Венелин Терзиев са силни като въздействие и внушения, като литература и философско послание, но и като литературен анализ на текстовете, които са цитирани. Преди всичко, обаче, като начин на мислене и експресия както на богатата ерудиция на своя автор, така и на неговите оригинални прозрения.

Идеята на автора да ги събере в книга бе навременна и добра и се радвам, че той предложи ръкописа на издателство gabriell-e-lit.

Ще си позволя да направя обобщението, че включените текстове могат да се обединят в три основни категории – есета-анализи на творчеството на даден поет /или конкретна негова книга/, литературно-философски разсъждения, концентрирани около определена тема, които са подкрепени или изведени от цитати на няколко поета и есета в тесния смисъл на жанра – есета/опити за търсене и намиране на смисъла на нещата от живота.

Всяка от тези три категории белетристично-философски статии на проф. Венелин Терзиев заслужава вниманието и адмирациите както на четящата публика, така и на литературната критика. Да се аргументирам с това, че са написани с дълбоко разбиране на горещите проблеми на днешния ден, едновременно с ярка емоционалност и с култивирана академична рационалност от мислещ, чувстващ и четящ човек, е недостатъчно.

„Книга за мечтите“ е една болезнена диагноза на своя автор и на обществото, в което живеем. Всяко есе е породено от конкретно събитие, има своята вътрешна история и следва пътеките, по които тя се развива, но всяко от тях води към авторовата позиция, която може да се изрази най-просто като „стремеж към човечност“. И този стремеж се простира във всички посоки на плоскостта личност-общество.

В допълнение ще обърна внимание на оригиналния дизайн на корицата, дело на арх. Десислава Димитрова и яркото присъствие на графичния елемент в текстовото тяло, а именно – фотографиите на Божидар Генков и Венелин Терзиев, вплетени органично в плътта на словото, като още един извор за размисъл.

Интересна е и „пътната карта“, очертана от местата, на които са писани есетата, посочвани от автора в края на всяко… Защото те не са родени в сумрака на някаква стая, дълбоко скътана в пещерата „у дома“ или извисяваща се над облаците. Тези есета са писани „на път“. Като разхвърляни камъчета светят в плътта на земята градовете, дали временен подслон на автора, но чертаят не пътеката на неговите стъпки, а един широк хоризонт – оня, от който той гледа света и неговите, на света, и своите си, човешки проблеми. Но това е друга тема – може би – следващо пътешествие на духа…

 

понеделник, 6 февруари 2023 г.

ЩЕ БОЛЕДУВАМ ОТ ТЪГА

Ще боледувам дълго от тъга.

Ще ходя като сомнамбул между дърветата,

очите ми ще бъдат пълни със листа,

а кожата ми ще е грапава – като кора.


Ще боледувам дълго от тъга.

Ще се усмихвам, без да виждам хората,

очите ми ще гледат в синева,

а всъщност ще се взират зад реалността

на дните

ще търсят силуета ти 

в крило на птица,

в залеза,

в пречупващия светлината прах

на пеперуда,

в извивката на клон,

люлян от вятъра,

в умората на цъфнал цвят...


Ще нарисувам много плачещи лица,

защото няма да искам да пиша за тъгата,

ще скъсам крещящите им устни, 

а после, в тишина ще слушам как дъжда 

ми шепне скъсаните думи...


Накрая – 

пак ще ни спася.

Ще те намеря,

после ще намеря себе си.

Тогава ще направя пак света 

такъв, 

че да ни има в него...

***

Днес боледувам от тъга,

чета и мисля, взирам се в нощта

на всички философии, теории и хипотези,

строя мостове между тях,

руша, градя, промъквам се, пълзя 

и търся онова, което ще ме доведе до тебе...


Днес боледувам от тъга, но вече знам, 

че времето не е стрела, която ни убива.

Разлагам го – безумен блян –

и търся в съставните му кванти

пътеките ни разпилени.

Разстилам го

в безброй размерности,

разгръщам го, 

разлиствам го…

И листите му се отронват –

безброй възможности 

непропилени.


Пролуките към тях са много –

ще вървя през всичките.

Разложена като вълна се скитам

в раздуващите се балони 

на нови светове, интерферирам 

сама със себе си,

мигрирам през плътта им –

изчезвам, появявам се, анихилирам,

разпръсквам се сдвоена,

вплитам се –

частица,

бит,

вселена...

понеделник, 30 януари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 25 - 29 ЯНУАРИ 2023

 #25_януари: СЕВЕР

северен вятър -
въздухът се превръща
в снежинки

зима край реката -
бях забравила колко е студен
северният вятър

#26_януари: МОСТ

колко дни минаха
през мен - но станах ли мост
за бъдещите

Не си нито на левия, нито на десния бряг.
Въртопите се усукват и вият под теб.
Гледаш ги.
Съзерцаваш.
Ще скочил ли в потока на времето?
Ще стигнеш ли другия бряг?
Ти си на мост.
Но мостът не е достатъчен.

не всяко паднало през
пропастта дърво е мост -
мостът е стремеж

#27_януари: СЪЛЗА

снежинка върху
бузата ти -
замръзнала сълза

#28_януари: СНЯГ

снежен човек
на пейката пред блока -
къде си, детство

кап-кап... почерня 
под януарския сняг -
голи надежди.

#29_януари: РЪЖДА

старата ми любов -
птичка-робот ръждясва
на тавана

вторник, 24 януари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 17 - 24 ЯНУАРИ 2023

#17_януари: ЧЕРВЕНО

заскрежени малини -
късно лято 
или ранна зима?

#18_януари: ЗЕЛЕНО

светулки в очите ти - 
припламва пътечка към
спомените ни

#19_януари: МЪГЛА

южнякът измете 
мъглата от Витоша -
след нея сняг и пролет

#20_януари: ГРЪБ

стрес -
студени ручейчета
по гърба ми

страх -
настръхна козината
на кучето

вариации

извитият гръб
на котката изправя
козината на кучето

комуникационен бъг -
извит гръб срещу
настръхнала козина

извит гръб срещу
настръхнала козина -
еволюционна грешка

#21_януари: ЗАТВОРЕНО ПРОСТРАНСТВО

вратата 
зад гърба ти -
барикада

цял град 
остъклени балкони -
жажда за затвор

#22_януари: ЗАЕК

какво общо имам
със заека - 
попита драконът

#23_януари: ВЯРА

ято врабци
кълве трохи -
стар просяк на площада

#24_януари: РАЗХОДКА

дъждовна утрин -
мокри стъпки
у дома

под лупата на дъжда
избуяли сетива -
утринна разходка

тежък преход -
планинските пейзажи
изравнени