КОПРИВА

08.02.22 Коприва

***

мама приготвя

супа от коприва -

плача за дивите лебеди

КОПРИНА

07.02.22 

Коприна

***

не си красива,

пеперудо, не летиш -

кой ли те поглежда?

***

ръкавите

на кимоното й -

криле на пеперуда

***

зной -

и под коприната

ручейче между гърдите й

***

есенно пладне -

под стряхата паяче 

плете копринена нишка

***

нощна прохлада -

листата шумят

с копринени пръсти

ИЗГРЕВ/ЗАЛЕЗ

06.02.22 

Изгрев/Залез

***

еднакво далеч

от изгрева и залеза -

животът ми

***

по пътеката

от спомени -

назад към изгрева

***

мечта след мечта -

катеря планината

към залеза

но залезът 

никога не е мечта

***

ранна луна -

облаците още светят

с лъчите на залеза

***

изгрев -

плувам

в слънчева пътека

КОСМОС

05.02.22 

Космос

***

вселена -

все по-голяма става, 

все по-малко от нея до нас

***

трохи от звезди

по покривката на космоса -

все по-далечни

***

тъмна енергия -

все по-бързо раздува

плътта на вселената

***

разпадане -

гасне възможността 

за познание

ЗАКЪСНЯЛ

04.02.22 

Закъснял

***

закъснял сняг -

безплодна

година

***

закъсняла любов -

ново

начало

***

закъсняло

"обичам те" -

изгубена вселена

ВОДНИ ПТИЦИ

03.02.22 

Лебед/Водни птици

***

духов оркестър 

край езерото - или?!

поен лебед тръби

***

корморан в полет -

морето и небето

в крилете му

***

изящество -

силует на бяла чапла

сред тръстиките

РИТУАЛИ

 

02.02.2022 

Ритуали

***

живот без ритуали -
пустиня
без оазиси

***

полунощ пред Еньовден -
няма какво да кажа
на мълчаната си вода

***

ХАЙБУН

полунощ пред Еньовден –

какво да кажа

на мълчаната си вода?!

 

***

китка здравец –

изсъхна преди

да напръскам стаята

 

***

устните ти –

пустиня;

капка влага не стига

 

Всяка нощ шептя: „Лека нощ и хубави сънища“, дори когато си заспала.

Казвам неизменно думите, дори когато очите ти крещят и молят да не си отивам, да не те оставям, да не затварям вратата след себе си.

Тогава ти казвам: „Обичам те, теб, най-много на света“. И знам, че е така, и ти го знаеш. Но не е по-леко затварянето на вратата. И се връщам, и шептя, съвсем тихичко в ухото ти: „Светлината от лампата ми ще падне под прозореца ти – гледай сенките и слушай движенията ми; аз те чувам; дори дишането ти чувам – не си сама, никога няма да бъдеш!“ И знам, че е истина, когато го казвам, и ти знаеш, че е така. Но лицето ти е маска, а очите ти крещят и молят да не си отивам, да не те оставям, да не затварям вратата след себе си. Затварям я. Изкачвам витата стълба между етажите, измивам деня от себе си и мокра паля лампата, знам – вече виждаш сянката ми, тя танцува върху оградата през прозореца ти, чуваш стъпките ми, а аз – твоето дишане.

И сме сами.

И мечтая за есента, за „у дома“, когато ще заспиваш в ръцете ми.

 

И казвам на мълчаната си вода:

Искам есен,

искам есен…

 

И не зная, още не зная какво ще донесе есента.

НАЧАЛО

01.02.2022 

Начало

***

мрачно утро -

трудно начало

на деня

***

кокичета под 

изхвърлени гирлянди - 

пак е пролет