сряда, 11 декември 2019 г.

"ОЧИТЕ НА ГРАДА" - рецензия


ОЧИТЕ НА ГРАДА, ИЛИ ОЧИТЕ, КОИТО ВИЖДАТ ОТВЪД ДЕЛНИЧНОТО И ГРАДА - рецензия

Пред мен е втората стихосбирка на Рени Васева "Очите на града", изд. "Многоточие-М", София, 2019 г.
Книгата излиза под редакцията на Ивелина Цветкова, дизайн на корицата и оформление Даниел Меразчиев.
И ми е трудно да продължа... не защото няма какво да кажа, а защото е твърде много.


Запознах се с Рени Васева преди няколко месеца, през пролетта на 2019-та - първо, чрез поезията й, която избликваше като свежа, живителна сила от монитора ми, караше ме да вкусвам живота вън – да усещам, слънцето, морето, бурята, да усещам вятъра върху лицето си, да виждам – с нейните очи... И това ми хареса.
После се запознахме и в реалния свят, на премиерата на списание „Картини с думи и багри” в Столична библиотека, в началото на лятото, на 19 юни, когато тя скромно излезе пред публиката, за да прочете своето любимо стихотворение (Лозницата),  невключено в списанието и каза няколко думи за себе си... Разбрахме, че е учителка по литература и съвсем отскоро е започнала на пише поезия...
Не личеше. Нито от стиховете, които публикуваше в интернет, нито от първата й стихосбирка "Погледи", също на изд. "Многоточие-М" и спечелила конкурс за поезия на издателството.
Рени Васева пише с лекота за всичко, до което се докосва и всичко, до което се докосне получава нейния отпечатък, отпечатъкът на поглед, който прониква отвъд делничното, отвъд очевидното.
Нейната поезия е стихийна, но не защото е неовладяна, а защото е многопластова; тя прелива от образност, метафорите се гонят и застъпват, мелодиката на словото кънти – не в ушите, кънти в съзнанието на читателя... и ако онова, което чувате ви звучи познато, то не е защото сте го чували преди, а защото го мислите... защото го виждате с нейните очи.
Още при първия ми досег с творчеството на Рени Васева знаех, че тя е необикновен автор,  различен от повечето днешни поети, на които свободата на интернет пространството дава лесна гласност. Защото гласът на Рени Васева е твърде ярък, автентично нейн, за да се смеси, или да остане незабелязан в посивяващия от бързо сменящи се шарении литературно-поетичен живот, на който сме свидетели. Трудно е да се направи разбор на тази стихосбирка, събрала 101 творби, защото всяко стихотворение е една различна картина, но и всяко води към следващото в едно необикновено, задъхващо приключение. Трудно е да се прочете тази книга, защото не ти се иска да я оставиш, преди да си стигнал последната страница и в същото време е трудно да понесеш товара на образното богатство и посланията, които то носи. Защото всяко стихотворение е една кулминация, един връх, който читателят изкачва, за да види следващия.
Горещо препоръчвам „Очите на града” на всеки, който е готов да тръгне с автора към върховете на поетическото изкуство и оттам да погледне света – хоризонтът е замайващо широк и прекрасен:

вторник, 10 декември 2019 г.

"СЛЕД ДЕВЕТИ, СЛЕД ДЕСЕТИ" - за книгата и нейния автор, рецензия


"СЛЕД ДЕВЕТИ, СЛЕД ДЕСЕТИ" - ЗА КНИГАТА И НЕЙНИЯ АВТОР - рецензия

Първата ми среща с творчеството на Христо Ангелов бе през 2012 г., когато, като редактор във в. „Литературно земеделско знаме” публикувах няколко негови епиграми. Порази ме гъвкавата рима, звучността на стиха и лекотата на изказа. Последваха нови писма с епиграми и стихове, които без колебание и с удоволствие публикувахме. Не закъсня и отклика на читателите – Христо Ангелов се превърна в един от любимите автори на рубриката „Ситни, дребни – като камилчета”.
Неговата сатирична поезия носи белезите на майсторството и таланта – едно все по-рядко срещано съчетание в днешната литература, където често намират място шлифоватата посредственост, или неграмотната дарба, а още по-често – неграмотната посредственост, на която липсва дори осъзнаването, че е такава.
Христо Ангелов черпи темите на своето творчество от целия спектър на живота, но преди всичко – от грозното в политико-икономическата сфера. Неговото перо е остро, но тази острота не убива; тя осмива. Думите му се леят леко, звънливо – като планински поток – те измиват, но и прорязват, проправят път през нечистотиите на битието. И тази чистота, тази ведрина са едни от най-хубавите черти на цялото му творчество. Но неговите нюанси не се изчерпват с това. Усещането за носталгия е силно, всепроникващо. Носталгия... но не по нещо, което сме изгубили, а по онова, което никога не сме постигнали... носталгия по неосъщественото възможно... И тази негова ведро-звънтяща поезия, на една друга плоскост, оставя тягостно чувство – на обреченост, на непригодност... и недостижимост.
Когато, в края на 2018 г. започнах да осъществявам проекта списание „Картини с думи и багри”, обърнах се към Христо Ангелов, с молба да предостави свои стихове за публикуване в експерименталния брой 0/2018 г. Той се съгласи, като предостави избора на конкретни текстове на мен. Едва тогава осъзнах, че неговото творчество е доста обемно, разнообразно и същевременно органически цялостно. И стана ясно, че любителят на сатиричната поезия, инженерът, дългогодишният учител, който обича да пише епиграми, е написал достатъчно, за да издаде книга.



Така се роди сатиричният поетичен сборник „След девети, след десети” на Христо Ангелов (издателство gabriell-e-lit, София, 2019).
Той съдържа най-доброто от неговото дългогодишно творчество. Голяма част от включените произведения са публикувани в периодичния печат. Стихосбирката е структурирана в два тематични раздела – „След Девети” и „След Десети”. Заглавията насочват към времето на написване на творбите, но и към тематиката им. Почти еднаквото звучене на двата дяла нагнетяват тягостно чувство за еднаквост на битийната проблематика през тези уж коренно различни периоди от новата и най-новата ни история. Но в същото време заглавието е и едно намигване – една закачка-провокация, едно напомняне, че всичко, което ни се случва зависи от нас самите, и ако искаме нещата да бъдат различни, то трябва да ги направим различни, защото... Защото дори една голяма промяна в отношенията и структурата на общесвената организация, ако не предизвика промяна в мисленето и нагласите на личността, потъва, задръства се и пропада в голямата еднаквост на непроменената народопсихология.

Можете да изтеглите и/или прочетете електронната книга, следвайки връзката:

http://e-books.gabriell-e-lit.com/poezia/sleddevetisleddeseti/Sleddevetisleddeseti-HristoAngelov.pdf

неделя, 8 декември 2019 г.

"ПЕРО ОТ ЖЕРАВ" - рецензия

"ПЕРО ОТ ЖЕРАВ" НА ЦАНКА ШИШКОВА


Приятна и неочаквана бе срещата ми с Цанка Шишкова в интернет; много съвпадения на биографични факти, много пресечни точки на житейските ни пътеки. Но още по-приятна и... неочаквана бе срещата ни в живота. Повод за нея стана представянето на новата й книга с хайку поезия "Перо от жерав", с подзаглавие „С хайку и сенрю от Ванкувър до Токио”, състояла се на 15 ноември в читалище "Славянска беседа".
Бях чела нейни хайку във фейсбук. Усещах, че в тях има нещо повече от просто подредени думи в три кратки реда, отразяващи настроението на автора при досега му с природата. В тях има нещо повече от простото копиране на една, станала напоследък модерна, форма на древна поезия... Всеки хайку стих на Цанка Шишкова звучи автентично. Този най-кратък поетичен жанр трудно се поддава на литературна дисекция и анализ, но мога да кажа, че в нейните тристишия чистото съзнание, в което се оглежда уловения от автора миг, се превръща в портал, през който читателят преминава в него и... остава. Не е лесно да се представи пред публика книга с хайку поезия и не защото е трудно да се направи подбор на стиховете, а защото за слушателя-зрител е трудно да ги съпреживее. Бях впечатлена от поднесения на премиерата подбор от 30 хайку, но още повече бях впечатлена от историята на създаване и подбора на произведенията, включени в стихосбирката. Всеки ред и изображение в книгата – хайку, или хайга, вече са били публикувани в световни издания, като “DailiHaiga”, “The Asahi Shimbun”, “Africa Haiku Network”, “Wild Plum – a haiku journal”, “Under the Basho”, “Wfrld Haiku Assоciation” и др.

 ***
жътвена луна 
първи есенни листа 
в сандалите 

















***
изкачване 
внезапен дъжд 
от лешници

 *** 
безлюдна алея 
мъж потропва с бастун 
в ритъма на блус

 ***
празно гнездо 
чапли летят 
към Африка















Предговорът е на Наталия Кузнецова, хайку поет от Русия.
Книгата съдържа коментари и кратки ревюта и на други известни хайку поети, редактори и познавачи на хайку поезията като Марта Хочиловска, Дейвид МакМърей, Исаму Хашимото, Мария Томшак и Габриел Савички, Линда Пиларски, Патрик Пиларски, Никол Пакен, Майкъл Рехлинг, Лори Минор, Аджей Агю-Баах, Емануел Капусиан, Дон Бейард, Цецка Илиева, Катерина Мунро и др.
Но онова, което истински ме изненада, бе фактът, че това е първата книга на Цанка Шишкова с поезия.
Позната добре като автор на 6 книги за Япония, издадени между 2002 и 2017 г., като добър разказвач, като ценител и посланик на японската култура, духов-ност, митология и съвремие, оказа се, че тя едва от няколко години пише поезия.
Нейната поезия е дълбоко наситена с естетиката на японския дух. Една не заучена, а дълбоко преживяна естетика, превърнала се в част от личността. Дали защото Цанка Шишкова е жи-вяла няколко години в Япония, или защото нейната същност е такава, но тя въплъщава в личността си онова, което е в представите ни за Страната на изгр-ващото слънце.
Трудно е за европееца да пише хайку, трудно е и да чете хайку, да разбере и съпреживее онова неуловимо усещане за прекрасното, което се изплъзва и точно затова е прекрасно...
Цанка Шишкова, с книгата си „Перо от жерав” ни дава пътя, по който можем да го постигнем...