събота, 16 юни 2018 г.

ОТКРАДНАХ НОЩТА


откраднах нощта –
не можах да взема
кадифето на кожата ти,
забравих мекотата й,
изгубих светлината й;
само няколко светулки
полепнаха по косите ми –
прах от звезди
в краката ми...

вторник, 12 юни 2018 г.

"ВИСОКОСНИЯТ ДЕН" в СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА!

"ВИСОКОСНИЯТ ДЕН" в СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА!

На 13 юни 2018 г. от 18.00 ч. в Мраморно фоайе, I етаж на Столична библиотека ще бъде представена новоизлязлата стихосбирка „Високосният ден“ от Габриела Цанева.
„Високосният ден“, изд. „Захарий Стоянов“ е осмата стихосбирка на Габриела Цанева, автор на 12 книги с поезия и проза. Художественото оформление на корицата е дело на поетесата, а в книжното тяло са включени 11 авторови картини. Езикът е метафоричен, богат, наситена палитра от багри, усещания и внушения. Книгата е завладяващо пътешествие, което превръща детайлите на делника в плетеница от неочаквани обрати на възприятията, често дава отговори на незададени въпроси, но оставя на читателя много следи, по които може да стигне до своите прозрения. В тази книга Габриела Цанева е различна – гневът и бунта от първите й творби са твърде дълбоко в тъканта на „Високосният ден“, за да се усетят при пръв прочит, малко са стиховете, в които преобладават аналитичността и почти научната точност, с които преди е търсела отговорите на въпросите за същността на вселената и битието, тук тя дава превес на сетивата, за да достигне до основното си послание – да търсим, изживяваме и споделяме високосните мигове на живота...

Тихо изтича високосният ден –
подаръкът на календара,
откраднат от природата...

https://www.libsofia.bg/page/posts/predstavjane-na-novoizljazlata-stixosbirka-bdquovisokosnijat-denldquo-ot-gabriela-caneva-6908.php

петък, 2 март 2018 г.

хайку - 02.03.18 - ДЪНЕР


02.03.1

пълноводие
върху дънер в реката
кацнала чайка

02.03.2

гарван кръжи над
изкоренено дърво
наводнение




четвъртък, 1 март 2018 г.

хайку - 01.03.18 - СЛЕДИ

01.03.1

следи по снега
човек и куче
по пътеката

МАРТЕНИЦА


Две вълнени топки
висят на ревера,
развети от вятъра,
лицето замерят...

Две вълнени кукли
под червените бузи,
запращат в очите
снежни вихрушки...