въздухът е златен, нажежен до жълто, стопилка от слънчеви лъчи, тежи над листата, над житата, над водата - плясък на отблясъци върху вълни... вадата се плиска, шумоли, провира се между корени и корони, под камъни и канари, спи в кладенци и пещери, в цилиндрите на канализацията, в цивилизацията и там, където сърцето на земята тупти... въздухът е златен, напоен със жълто - пеперуди и пчели, меден прах, роса от листни въшки, шуми вятъра, пясъка съска, жужи свредлото на стършели и оси, хорът на мравките кънти под кората на гнили пънове, солото на щурците реже свода на тревите, руши тишината между ушите, ариите на врабците посипват покривката с прах - пак чакам разтапянето на слънцето в хоризонта на запад и трепкането на светулките, сред които се губи изгрева на Венера кръговрат въздухът е златен
времето се изсипва над главата ми – като порой, безброй мигове, като изтръгнати песъчинки браздят очите ми, косите ми се влачат, като треви затлачени в сухи трупове на дървета, кухи тръби и остриета от наранени пръст и пръсти на удавени псета… животът, като мътен вихър, преминава над главата ми – бодли на кактуси и таралежи, вода – жадна за знойната уста на земята – напукана, гладна, гола и безпощадна кърмилница, закрилница и пристан… искан покой прах полепва по листата и паветата лицата ми, разискрени и буйноцъфнали ловят топлината на луната и чакат утрото