сряда, 31 юли 2013 г.

ПЛАНИНА

Гърбицата на
планината изяде
половината небе.
Луната свети –
пастир пасе звездите.
Водопад от светулки.

















Пулсира в мрака
светулка... път начерта.
Звезда в утрото.

петък, 26 юли 2013 г.

МЪЛЧАНИЕТО

Мълчанието
тежи като рало и
разравя ума...


* * *

Усещам тялото си -
като пръст и топлина,
които ме извайват –
атлазена и гладка...

Усещам всеки мускул,
кост, докосване...
и всяка болка,
трепване, копнеж...

Усещам кислорода -
дълбокото му
сливане с кръвта и  
милионното
докосване на
капилярите...

Усещам и войната
в себе си – смъртта на моите
войници... и на победените.
Мълчание...
Усещам битката на мислите
в главата си.
Усещам битката им в клетките -
как по-дълбоко се вкопават, впиват се
в пихтиестото бяло на аксоните.
все по-дълбоко се прегръщат,
преглъщат ме... замерят ме с импулси
отчаяние и с корените си–дендрити
все по-дълбоко пият от душата ми...
Все по-дълбоко... удушават се...
И милиони примки на разюздани ласа
се впиват във врата ми... бесят ме...
Обесена от собствените клетки -
жива съм.
Усукват ме с въжетата – неврони...
люлеят ме, замерят се с главата ми...
търкалям се в краката си...
И пак съм жива.
Ще се изправя, ще вървя нататък...
Където пак ще има „после”...
И „после” пак ще бъде отговор, не бездна.
Мълчание...

* * *

Прозорецът се
превърна в картина. Спи
животът – далеч.

неделя, 14 юли 2013 г.

ПРАХ И ЗНОЙ

водата тихо
ромони в коритото
на каменна чешма, а
вятърът шуми
в листенцата на цъфнал
храст... в тревата - прах и зной...
















топъл дъжд слепи
бягащите пясъци
върху асфалта

неделя, 30 юни 2013 г.

ПРЕГРЪДКАТА НА ЮНИ

Пролетта изтля
в прегръдката на юни.
Южни ветрове
сушат треви и птици.         
Зреят плодове. Сочни.



















           





петък, 14 юни 2013 г.

СТИХИИ

Сред езерото –
житни класове стърчат.
Наводнение.
Жадна, Земята
пие свежия сок на
дъжда. Суха пръст.