вторник, 15 януари 2013 г.

ПОТЪВАМ ДЪЛБОКО, ДЪЛБОКО

потъвам дълбоко дълбоко
протягам ръка
улавям кълбо водорасли
косите ми дълги, порасли
се вплитат в морска тъма
потъвам дълбоко дълбоко
не искам да спра във въртопа
отминах потопа...
потъвам – дълбоко,
където земята вплита
ръце
и сърце
континентите се прегръщат -
там горе
някой зове
градове и савани
някой зове –
иска да хване
прилива на континенталните плочи
потъвам...
дълбоко дълбоко
вече няма море
само мантията се тресе
наместо бисер - ражда земетресение
поредното бедствие, сътресение
на хора и светове.
пропада повърхността
потъвам
дълбоко дълбоко
в бисера,
или в ядрото
а после – накъде?
когато стигна центъра
и няма по-нататък,
защото много малка е
земята ни, звездата ни...
и бездната им никъде не води

понеделник, 10 декември 2012 г.

ДОКОСВАНЕ... ИЛИ ВЕТРОВЕ

















Гръбнакът боде –
перка на риба е.
Усещам с бодлите
покрайнините
на други умове.
Докосване.
Или ветрове?
Срутват се
пътеките,
леките...
Ловим паяжини
под пропасти...
Без дъно.
Без дано.
Опропастени.

събота, 24 ноември 2012 г.

ОТРАЖЕНИЯ


Отражения...
Вчерашният ден гледа
в огледалото

понеделник, 19 ноември 2012 г.

петък, 19 октомври 2012 г.

ВСТРАНИ ОТ СТРЪМНОТО























Листата падат като слънчеви лъчи -
по пясъка, под ходилата,
и тъпчем слънцето, а после се препъваме
от паяжините на светлината.

Очите ни се реят в необятното.
Душите, задушени, гинат.
Линеят, вклинени в решетката на тялото.
Вървим по своите пътеки вяло.

Встрани не стъпваме - встрани е стръмното.
Листата падат жълти, като
слънца се гонят, увлечени от хватката на
гравитационен колапс. 

Вървим встрани от стръмното
и тъпчем по лицата си - 
утъпкваме пътеките,
не питаме за бъдното.

вторник, 21 август 2012 г.

САМОДИВА

В омагьосани
треви самодива спи.
Студена утрин
с капки роса в плен
я държи… удавена…

сряда, 18 юли 2012 г.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕСЕН


Вятърът пови
житата с прах. Пак пари
залезът. Стовари се
небето - златен
похлупак. Тежи, души.
Предчувствие за есен.