петък, 19 октомври 2012 г.

ВСТРАНИ ОТ СТРЪМНОТО























Листата падат като слънчеви лъчи -
по пясъка, под ходилата,
и тъпчем слънцето, а после се препъваме
от паяжините на светлината.

Очите ни се реят в необятното.
Душите, задушени, гинат.
Линеят, вклинени в решетката на тялото.
Вървим по своите пътеки вяло.

Встрани не стъпваме - встрани е стръмното.
Листата падат жълти, като
слънца се гонят, увлечени от хватката на
гравитационен колапс. 

Вървим встрани от стръмното
и тъпчем по лицата си - 
утъпкваме пътеките,
не питаме за бъдното.

вторник, 21 август 2012 г.

САМОДИВА

В омагьосани
треви самодива спи.
Студена утрин
с капки роса в плен
я държи… удавена…

сряда, 18 юли 2012 г.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕСЕН


Вятърът пови
житата с прах. Пак пари
залезът. Стовари се
небето - златен
похлупак. Тежи, души.
Предчувствие за есен.



петък, 22 юни 2012 г.

ВЕЧЕРНА РОСА

Хруска пясъкът
под уморени стъпки,
зората преглъщам със
сол напоена…
С напукани устни се
смея – вечерна роса…


събота, 16 юни 2012 г.

МЕЧТИТЕ СБЪДВАТ СЕ...


Тъга по детството -
неизлудувано.
Тъга по любовта -
нелумнала.
Тъга по нощите -
неизбудувани.
Тъга по изгреви -
недосънувани.

Тъга по дните -
минали без спомени.
Тъга по спомените,
неоставили следи.

Тъга по миналото
и по бъдното...

Мечтите сбъдват се.
Но няма Утре.
Защото Вчера
е пропуснато.