вторник, 21 август 2012 г.

САМОДИВА

В омагьосани
треви самодива спи.
Студена утрин
с капки роса в плен
я държи… удавена…

сряда, 18 юли 2012 г.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕСЕН


Вятърът пови
житата с прах. Пак пари
залезът. Стовари се
небето - златен
похлупак. Тежи, души.
Предчувствие за есен.



петък, 22 юни 2012 г.

ВЕЧЕРНА РОСА

Хруска пясъкът
под уморени стъпки,
зората преглъщам със
сол напоена…
С напукани устни се
смея – вечерна роса…


събота, 16 юни 2012 г.

МЕЧТИТЕ СБЪДВАТ СЕ...


Тъга по детството -
неизлудувано.
Тъга по любовта -
нелумнала.
Тъга по нощите -
неизбудувани.
Тъга по изгреви -
недосънувани.

Тъга по дните -
минали без спомени.
Тъга по спомените,
неоставили следи.

Тъга по миналото
и по бъдното...

Мечтите сбъдват се.
Но няма Утре.
Защото Вчера
е пропуснато.

четвъртък, 14 юни 2012 г.

БРЯГ И МОРЕ

Вълна облиза
брега... той й отвърна
с целувките на всички
песъчинки и
парещата ласка на
нощния си бриз... Дали?

четвъртък, 17 май 2012 г.

НЕ ИЗЖИВЕНИ

Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.

Зад себе си;
зад всички
изживени дни…
Не изживени.

Неизживени дни
зад мен
лежат.

Лежи
животът,
несъбудил се.
Ще се събудя ли?
Да бъда Буда ли?
Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.
Пред себе си;
през всички
неживени дни,
в които
очите ми се
взират.
Будя се.
Но по-пробудена
не ставам.

И не намирам
брод към себе си.

Бродя –
до края на
Вселената
и стигам –
крайното
спасение.
Спасявам –
не себе си.