ПОРОЙ

порой премина
върху тревата блестят
сълзи от диаманти...
слънцето се скри
сред тях... върза цветята
с дъга... и – пак тишина...

ДЪХЪТ НА ПОСЕЙДОН

Морски бриз – дъхът
на Посейдон ми суши
лицето. Сълзи?

Или солени вълни
пак ми дават живот?

МАГЬОСНИЧЕСКА НОЩ

Магьосническа нощ.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето.

Магьосническа нощ -
звездите са избягали
далеко,
подгонени
от злачните
лъчи
на Слънцето,
което
се оглежда
в лицето
на старата Луна.

Магьосническа нощ,
в която светулките
блещукат
над пожълтелите жита -
припламват и угасват -
с ритъм на сърца.

Магьосническа нощ.
Изгубени метеорити
падат като дъжд
в степта.

Магьосническа нощ -
ела!

За да останат
блясъка
и мрака.
За да я няма
сивината,
която впива се
в душите
и в телата -
без дъх оставя ни
зациментира ни;
отравя ни.

Превърнати
във камъни
оставяме душите си
да скитат надалеч…

Магьосническа нощ -
вдигни магията от нас -
с билки и цветя;
с цъфнали жита
с въздишащи светулки…

Магьосническа нощ,
в която майчини милувки
ни правят по-добри.

РИБАРСКА ПЕСЕН

Стари рибари
мрежи разстилат. Буря.
Гларуси риба ловят.

Рибарска песен
в нощта. Морски вълни се
разбиват в брега. Пуст е.

ОМАЯ

Вълни. Омая.
Кръговрат. Засипана
с пясък пътека...