вторник, 4 февруари 2020 г.

В МРАЗ КРИЛА ЗА ПОЛЕТ РАЗПЕРИ ТОДОР БИЛЧЕВ - рецензия


В МРАЗ КРИЛА ЗА ПОЛЕТ РАЗПЕРИ ТОДОР БИЛЧЕВ

Изумява ме продуктивността на Тодор Билчев. Наистина, това може да се очаква, когато човек прочете биографията му, но все пак?
Пред мен е ръкописът на втората стихосбирка, която предлага за публикуване през новата 2020 година, а януари още не е отминал.
И тук, както в „Отвъд болката и красотата”, която имахме възможност не само да рецензираме, а и да издадем в издателство gabriell-e-lit, стиховете са датирани, като е посочено и къде са написани. Но в тази стихосбирка, вероятно и защото авторът в нея е събрал повече стихове, усещането за географичност е още по-натрапчиво. Нещо повече, тук читателят вече става свидетел на нещо необичайно, а бих казала и уникално в поезията – тази стихосбирка има и някои от характеристиките на пътепис, в който сполучливо са вмъкнати фотографии, илюстриращи както движението на автора по географски маршрути, така и неговото духовно пътешествие; те илюстрират и друго – конкретния повод, довел до лиричната изповед на поета.
Трудно се анализира творчеството на Тодор Билчев; неговият импулс към създаване на изповеди в мерена реч е силен, неукротим. Искам да видя, да открия този духовен двигател, който го тласка напред по нелекия път на музите, но и на диалога с читателя, на диалога със себе си.
По-лесно е да открия неговото проявление, живата пулсация на всяка рима, картина и звучност от новата му стихосбирка „В мраз крила за полет”.
Книгата съдържа 130 стихотворения, които не са композиционно организирани, а следват настроението на лирическия „аз”, като по този начин принуждават читателя също да поеме по стъпките на автора и да съпреживее с него носталгията по любимите хора, отишли в отвъдното, да усети героизма на възрожденската епоха и Ботевото слово, да види неподвластната на времето красота на манастирските градежи, проникваща и укрепваща духа, търсещ път към Божественото, да вдъхне свежестта на разпилените късчета от природата, да потърси утехата на вярата, надеждата и любовта.
И тук не мога да отмина  изключителното умение на автора да говори чрез заглавията на своите стихове, да приковава вниманието на читателя, да провокира интереса му и да отправя чрез тях кратки и силни послания: - „За мечтите на мухите”, „С кръпки от море в сърцето”, „Като стъкълца в тревата”, „За полета на падналите джанки”, „Звън на явор от листата”, „За душите на мечтите” и разбира се, последното стихотворение, „В мраз крила за полет”, дало заглавието си на стихосбирката.
Макар да не са структурирани в отделни раздели, стиховете имат своя вътрешна организираност и логика. И тук, както в други поетични книги на Билчев, темата за общението с отвъдното, било като послание/връзка с любим човек, било като порив към Бога, или като вглеждане в себе си, било като отклик и отражение на историчното върху съвременното, е централна. Трансценденталното, божественото начало на света и обреченият опит на лирическия „аз” за трансцендентно търсене на отговори, често се сблъсква с ежедневното, битийното, земното... онова, което ни държи вързани към животинското начало, което носим в себе си като биологични същества. Но още първото стихотворение, (по цитат на Еразъм) води до контрапункта – „Хората не се раждат, а се формират” и авторовата сентенция – „и да може сам да си измисли/правилния път да си избира”.
Тук е илюстрирана другата основна тема в неговото творчество – темата за избора на личността. И именно върху този избор, на „правилния път”, се акцентира със стихотворенията, посветени на видни исторически и съвременни личностти, както и на близки на автора хора.
„Самотата и вечността” често съжителстват с „косата и мотиката”, като авторовият опит показва, че истините и мечтите могат да се намерят, да се сбъднат, както в самотното битуване на духа, така и в ежедневния, физически живот на тялото, което притежава духовност и воля за познание. В живота важните неща не са много, но те могат да се открият навсякъде, стига да имаме вътрешен поглед за тях, защото всяка частица от заобикалящия ни свят носи своята неповторимост и красота и всяка от тях е посланик на божественото и непреходното.
И нека завърша тези разсъждения с кратък цитат, който носи както основното послание на новата поетична книга на Тодор Билчев, така е и илюстрация за свежия, образен авторов език:

От бора кичест мъничка шишарка
търкулна се и падна на земята.
Кафява беше тя и много малка,
но жива, в нея, светеше душата… („Завръщане”)

И нека пожелаем лек полет на Тодор Билчев и новата му стихосбирка към читателя

д-р Габриела Цанева

Няма коментари:

Публикуване на коментар