сряда, 11 декември 2019 г.

"ОЧИТЕ НА ГРАДА" - рецензия


ОЧИТЕ НА ГРАДА, ИЛИ ОЧИТЕ, КОИТО ВИЖДАТ ОТВЪД ДЕЛНИЧНОТО И ГРАДА - рецензия

Пред мен е втората стихосбирка на Рени Васева "Очите на града", изд. "Многоточие-М", София, 2019 г.
Книгата излиза под редакцията на Ивелина Цветкова, дизайн на корицата и оформление Даниел Меразчиев.
И ми е трудно да продължа... не защото няма какво да кажа, а защото е твърде много.


Запознах се с Рени Васева преди няколко месеца, през пролетта на 2019-та - първо, чрез поезията й, която избликваше като свежа, живителна сила от монитора ми, караше ме да вкусвам живота вън – да усещам, слънцето, морето, бурята, да усещам вятъра върху лицето си, да виждам – с нейните очи... И това ми хареса.
После се запознахме и в реалния свят, на премиерата на списание „Картини с думи и багри” в Столична библиотека, в началото на лятото, на 19 юни, когато тя скромно излезе пред публиката, за да прочете своето любимо стихотворение (Лозницата),  невключено в списанието и каза няколко думи за себе си... Разбрахме, че е учителка по литература и съвсем отскоро е започнала на пише поезия...
Не личеше. Нито от стиховете, които публикуваше в интернет, нито от първата й стихосбирка "Погледи", също на изд. "Многоточие-М" и спечелила конкурс за поезия на издателството.
Рени Васева пише с лекота за всичко, до което се докосва и всичко, до което се докосне получава нейния отпечатък, отпечатъкът на поглед, който прониква отвъд делничното, отвъд очевидното.
Нейната поезия е стихийна, но не защото е неовладяна, а защото е многопластова; тя прелива от образност, метафорите се гонят и застъпват, мелодиката на словото кънти – не в ушите, кънти в съзнанието на читателя... и ако онова, което чувате ви звучи познато, то не е защото сте го чували преди, а защото го мислите... защото го виждате с нейните очи.
Още при първия ми досег с творчеството на Рени Васева знаех, че тя е необикновен автор,  различен от повечето днешни поети, на които свободата на интернет пространството дава лесна гласност. Защото гласът на Рени Васева е твърде ярък, автентично нейн, за да се смеси, или да остане незабелязан в посивяващия от бързо сменящи се шарении литературно-поетичен живот, на който сме свидетели. Трудно е да се направи разбор на тази стихосбирка, събрала 101 творби, защото всяко стихотворение е една различна картина, но и всяко води към следващото в едно необикновено, задъхващо приключение. Трудно е да се прочете тази книга, защото не ти се иска да я оставиш, преди да си стигнал последната страница и в същото време е трудно да понесеш товара на образното богатство и посланията, които то носи. Защото всяко стихотворение е една кулминация, един връх, който читателят изкачва, за да види следващия.
Горещо препоръчвам „Очите на града” на всеки, който е готов да тръгне с автора към върховете на поетическото изкуство и оттам да погледне света – хоризонтът е замайващо широк и прекрасен:

Няма коментари:

Публикуване на коментар