ПОНЕДЕЛНИК

понеделник –

мръзна от жажда,

будя се – мъртъв ден,

тихо се свивам в леглото –

обречен пътник във времето...

носталгия

ме разяжда, жар

по страните ми ври...

сърце-пистолет – гърми.

безтегловност, припадък, спи!

***

отиваш си,

обречен си –

да тлееш в самотата си,

да гаснеш след пожара

на неделята,

да чакаш –

дните да отмият времето,

да го изровят,

като пясъчник

и да те доведат,

отново,

до неделята,

когато пак ще бъдеш жив,

когато пак мушкатото,

огряно, на прозореца,

ще срещне погледа ти,

морния,

от дните ти без спомени,

със който пак ще казваш „сбогом”

на живота си,

оставяйки го зад завоя,

и пак ще идваш

в къщата със двора,

и пак ще искаш,

как ще искаш –

зеленото зад портата,

и шареното на пътеката,

червеното на керемидите

и златното на небосвода,

но най-ще искаш –

да затвориш

зад себе си вратата ми,

ще искаш –

тишината ми,

ще искаш –

бялата ми кожа,

ще искаш

тъмнината ми,

докосването на

ръцете ми –

стихията,

която ме извайва...

***

недоносен се

роди светът, заченат

от хляб и вино.

НЕДЕЛЯ

още е тъмно,

нощ лепне по кожата –

като целувка

неделя е. страх

пролазва, като змия –

души и смазва

пладне, слънце, свят –

желание за друго,

за обрат. няма.

върхове и спад –

като кардиограма.

митът за братство,

равенство и свобода

се разпада... избори...

статукво – символ

на смърт и застой? реванш –

порой от популизъм.

срам. без изход. ням

въпрос вие, разкъсва

обществото без книги

векът на просвещението отмина

неделята си отива

23.04.2017

ХАЙКУ - ИМПРЕСИИ

***

пръстта изтече

от счупената саксия

на скуката

***

нарцисът цъфна –

като жълтък в тиган, сред

тревата свети

***

празна бутилка

в огледалото – хапче

след раздялата

***

обичам те –

хапя устните си

вместо теб

***

черно-бяла

снимка – спомен от

детството

***

всяко твое пристигане

свива стомаха ми –

като изродено вещество

***

върху сушилника

пресъхнало пране –

завръщане

***

дъждецът пада

като хладък душ – крави

на поляната

НАХЛУПИХ ЗЕМЯТА КАТО ШАПКА

Нахлупих Земята като

шапка, зареях погледа

си през всички телескопи –

орбитите им се плезят,

/като обръчите на Сатурн,

или като смачкана козирка/,

препънах се – блейка!

изхвърлих обувката си,

останала без ток

и увиснах на космическите

струни... Така видях:

тъмната енерги

поглъщаща космоса,

който бяхме разчистили,

от всички въпроси;

промъква се през спиралния

танц на звездите –

гробар на светлината,

евангелието на

относителността

не ни помага да

разберем дявола на мрака

и времето пак е река –

с начало, без край,

и с посока...

пак няма отговори –

само въпроси

чукат като кълвач

по пропуканата кора

на теорията на всичко...

тишина... цъфтежите

на мислите ни вехнат

и отекват

като проникване

в смолата на невежеството,

гланцирано и сладко –

близалка за ума.

СЕЗОНЪТ НА СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

Сезонът на страстната седмица

изцеди всички страсти.

Предател на пролетта,

на разцъфтелите пръчки,

на глъчката на вятъра,

който скъсява разстоянията

и ни хвърля в блатата

на нашите грешки.

Близост ли?

***

Тялото ми –

като калъф на цигулка

ме стяга,

убива музиката

на скритите ми

струни,

превръща я

в тракане

на часовник,

от който

миговете

бягат.

***

Вино

се стича

по спуканото

лице на икона.

Грешка.

Може би

е кръвта на бога.

***

Самотен овен

пасе върбови клонки.

Свежи листенца

падат в реката като

сребърни лодки. Пасха.

***

Свърши боята

за яйца. Рисувам ги

с пръсти. Натюрморт.