Показват се публикациите с етикет хайку. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хайку. Показване на всички публикации

четвъртък, 7 март 2024 г.

събота, 17 февруари 2024 г.

ЗИМНОТО НАСТРОЕНИЕ В АКВАРЕЛИТЕ НА ИВАН ДОДОВ

ЗИМНОТО НАСТРОЕНИЕ В АКВАРЕЛИТЕ НА ИВАН ДОДОВ

 „Една прекрасна картина и в най-скромния дом е признак на богатство! Празник за душата...

    Когато се вгледаме в една картина, времето спира. И разбираме колко лесно е да уловим този миг и да си го подарим – за да имаме време. Време, в което да забравим трудностите и да дадем път на добротата. Време, когато отваряме сърцето си! Колко лесно е да го направим – за себе си и за другите. Да подарим на обичните и близки хора миг, в който да потънат – като в прегръдка!

    Зимните акварели на Иван Додов са един чудесен подарък! Зарадвайте себе си или приятелите си с новите творби на един от най-добрите съвременни български акварелисти!“

Зорница Харизанова

    Тези думи на Зорница Харизанова придружаваха писмото ѝ с акварелите на Иван Додов, които споделям тук, както и с читателите на сп. „Картини с думи и багри“!

 


Зимна магия

    „Толкова изящни и ефирни – истинска мечта за зима!“ – мислено възкликнах, а пръстите ми вече пишеха отговора ми – „Как искам да успея да „избягам и да се скрия“ в тези толкова чисти пейзажи!“

    И потъвах в съзерцание – всеки път, когато се вглеждах в тях…

река от течен мраз
и светлина,
замръзнала гора –
изгубени монети
за паничката на просяка

    Не, не търсете непременно пряко съответствие между настроението на пейзажа и моята поетична интерпретация… Не търсете връзка и между авторовото заглавие на картината и нейното въздействие върху сетивата и въображението ви.

затрупани спомени;
клоните на невроните
изпускат родния дом –
хипнотичният поток
на човешки мравуняк

 













Родна топлина

Увлича ме турбулентният поток на облаците, смесени с мъгла. Усещам с кожата си влажността на четката, която очертава билото, но не посяга към небето. Там водата и боята ще се смесят, погълнати от мъхестата структура под тях – сърцето на хартията… А аз потъвам в синия въртоп на планината.

 

 


Зимно настроение

 

отражения –
огледалният образ
на мечтите…
никога не са важни
чуждите сънища

    В сумрака търся отражението си в потния прозорец – ситният дъждец ръси елите под балкона, но пръстта под тях е суха. Някъде съвсем близо, сред зимните дървета криволичи тъничката нишка на Дървенишката река и ми е есенно, есенно-пусто.

Кучешки лай! Връща ми зимата. 

лай и сняг –
в мокра козина търся

звезди…палав смях


Отрупан със сняг

     Бор, отрупан със сняг! Синкави сенки, синкави клони – скрежни, улавят мътните лъчи на слънцето, изпуснати от мъглата. После – подпалват зеленото на игличките, правят го есенно-златно. И някъде снежното става лилаво, и розово, охрено-земно; смекчава синьо-белия здрач.         Колко са цветовете на зимата?!

    Цяла приказка…

Зимна приказка

     И там, сред безликите капки изплуват смътните силуети на треви и храсти, хрупат стъпки.

Стопанинът ли се завръща?

сънува пролет
старата къщурка –
цъфналите сливи

    „Зимна приказка“ е една акварелна симфония! Тази картина съчетава изяществото на техниката мокро в мокро, която оставя на случайността разлива на цветовете и очертанията на формите с една изключителна прецизност на рисунъка, характерна за съвсем различен вид изкуство. Тук петната на облаците и снега съжителстват с начупената линия, чертаеща фракталната плът на клоните – сякаш изписани с писец, а акварелният молив, подсилващ сенките има мекотата и покривността на пастел.

„Светлината на зимата“ е различна. Тук четката на художника създава формите, които ни представят замръзнал снежен храст, натежали борове под белия кожух на зимата и хълмове, потънали в сенки под случайната игра на разкъсани облаци, замръзнало езеро и светлина… 

Тук цветовете на зимата са само загатнати. Тяхното пълно разгръщане ще се случи в „Зимни цветове“.

 

Светлината на зимата

 

зимни пожари –
тихото езеро
зад дърветата

*

залез в планината
маршът на сенките
в затрупано селце

 


Зимни цветове

    Кое прави тези две картини толкова различни, въпреки прожектора на слънцето, насочен срещу нас, въпреки насече-ните сенки, разсичащи пейзажите и лумналата светлина?

    Бодат иглите на боровете и елите.

    И зрителят се свива на кълбо. Самотен атом в окото на Природата. Пронизва го усещане за изолираност и самота. Величие и тишина. Замръзнал миг. И само шепотът на сенките е оня намек за движение, което връща идеята за кръговрат и вечност.

    А после – вижда златото на залеза, разлято в небето над заспало под снега селце.

    Оголени дървета над притихналите покриви, а сенките под стрехите се сливат с настръхналите плетове… Ще цъфнат пролетта дърветата, ще има смях в градините и в горските поляни. Ще има ли? А – пушат ли комините?!

    Тук отново зрителят е лице в лице със самотата. Пустотата на изгубеното присъствие…

И, сякаш загърбили залеза, продължаваме по пътя на сенките, за да постигнем съзнателно сливане с неподвижността на зимата… Спокойствие… И изведнъж – бълбукането на вода сред снежни преспи!

спокойствие –
бълбукането на вода
сред снежни преспи

В този акварел лъкатушенето на реката е изправено от стрелата на сянката на невидим обект. Зад гърба ни е – неизвестен.

 


Спокойствие

    Тази неизвестност разрушава равновесието на композицията. Тя загатва за онова, невидимото, което стои зад всяко спокойствие, зад всяка привидност.

самотен път към върха
шумът на река

зад гърба… животът

    Този пейзаж впечатлява с привидната си простота. На преден план ни посреща чисто, еднородно-синкаво възвишение, на билото на което са сгушени няколко къщи. Да, именно – „на билото сгушени“. Зад тях, загатнати, дърветата се сливат с облаците и небето. Тук къщите са живи – в прозорците под стрехите гори огнището на дом. Светлината е отвътре – излъчена; не отразена.

    И някак – димът се слива с вятъра и клоните, и стига, не – издига – земята към небето… В това ли е смисълът – паралелът „смирение – схлупеност“ като път към небето? Но не.

Има и нещо друго, нещо повече. И това е самото движение в противовес с покоя.

    Тази едновременност на неподвижност и турбулентност добре е предадена чрез рисувалните похвати, използвани за изграждане на изображението.

 


Сгушени в снега

 

 


Приказно

 

    Пожарът на думите! Не цветове виждам в този пейзаж! Той взриви думите в мен.

    Пламъкът на полярното сияние –
    оглежда се във езеро от разтопен метал.
    А между тях – тъй крехки – силуети на ели!

    Това е възприятието ми за тази ярка зимна картина. В нея властват синьото и бялото в най-крайните си нюанси. И все пак – ярка е! Богата на всички цветове.

Триъгълната композиция, изградена от тъмносиньото на реката, очертало линията на бреговете ѝ, подсилено от приведените дървета, стремящи се към деликатно загатнатите склонове на планинския връх в центъра е нарушена от овалната линия на обърнатия хоризонт, по която е подредена гората в среден план. Това създава една странна подвижност, която ни поставя в обектива на приказна реалност, където 

Благовещение предхожда зимните импресии, а пътят към него вече е извървян.

 


Благовещение

                 Но няма пролет, още няма пролет...


Зимна импресия

 пътят –
лъкатушенето
на река
всички завои… ах, ако
можехме да ги видим!

четвъртък, 4 януари 2024 г.

ПО ПЪТЯ - ПОПЪТНО РЕНСАКУ

зелени храсти
под оголели клони
скъсани гирлянди

*
мъгливо утро
шосето зад хълма пълзи
край реката

*
дали е гинко
разходката по пътя,
ако е с кола?

*
ах-х-х, януари –
в зелените върбови листи
шушне вятърът

*
пленени
от бурени дървета -
искам да летя

*
бяла и гола
под дрипи от облаци
бреза на билото

*
дори върбите
вече спят – гарвани
над разорана пръст

*
снежни върхове
над стръкче жито –
равнината между тях

*
златни капчици
в тревата –
плачеща бреза

*
бор край пътя
под него храстите цъфтят
с хартиени цветчета

*
трактор в нивата –
димът от двигателя
се смесва с дъжда

*
жив плет сред сухи храсти
една капка все не пада
от чистачката

*
поредните 20 м.
преасфалтиран път –
кой ще среже лентата

*
червен пискюл на челото –
в канавката стар селянин
пълни каручка с дърва

*
смълчано село спи
под покриви с комини –
над долината смог

*
червеният чадър
на проститутка – пепел
след горски пожар

*
пусто село
бръшлянът прегръща
порутена къща

*
избеляла табела
for rent
кухи прозорци

*
бяла и гола…
дните, падайки върху мен
ме изгладиха

*
нещо, което търся
нещо, което казвам –
танка и хайку
уча се
от ученичка

*
глутница кучета
по крайселския път –
животът отвъд магистралата

*
разцъфнал розов храст
в покрайнините на града
циганско лято

*
между облаците –
слънчев меч – пликът с писмо
от господ се отвори

*
мисля за глобалното
затопляне – дали не е
тераформиране?!

*
зеленото храстче
пред дома ми –
още зелено

неделя, 27 август 2023 г.

СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ

Никога не съм притежавала нещо толкова красиво! Но – красотата може ли да се притежава?!

Следващите импресии дойдоха спонтанно, нетърсено.

Те са викът на сетивата ми.

А сетивата пулсира, извират, болят. От красота. От неочакваност.



 

 








худ. керамика –  Надя Борисова

 

Ненаситните пръсти,

ненаситните очи...

Само това ли?

Цялата симфония на плътта, която се свива?

Гърлото, стомахът, гръдният кош – колабирал...

Спреният дъх и невъзможността да бъде погълнат.

Спотаеният дъх. И жаждата – за въздух.

Жаждата...

Вода...

Гладкостта на глазурата, по която погледът се плъзга – като по лед…

разтопеният ад,

сивкавата мекост на кишата,

лепкавата плътност на глината,

грапавата плът на керамиката...

и усещането за огън и студ,

за пещ и изстиване,

за август и зима...

Изтръпването на пръстите –

докосващи, галещи, търсещи, искащи...

Пръстите, намиращи пътеките на извайването,

пътеките на сътворението,

на съ-творението –

на съ-твореното…

защото пръстите ми,

изтръпнали следват линията на твореца,

създават моята линия, моето търсене,

искане

и намиране...

И пръстите на краката –

вкопчени в подметките,

вкопчени в каменната плът на мозайката,

на пътеката,

на пръстта...

Потънали някъде там, в центъра на земята,

където твърдата и́ същност се върти,

вплита магнитните си мрежи

и лови космическите лъчи,

прави възел от измерения,

впримчва ни в тях…

Но – не,

нещо друго тупти

в средата на стъпалата,

в средата на дланите…

Тази мрежеста структурност под глазурата,

тази разкъсана обемност

на разпадащата се форма,

на изграждащата се форма...

на раждащата се другост...

Тази разсечена повърхност –

плоскост с цвят на пустиня

и напип на пясък –

зъбите скърцат,

хруска някакъв забравен прах между тях

и прахът е с вкус

на безвъздушност...

*

формите цъфтят

в пустинята на живота ми –

слънчогледите

на живота ми

пеят




разцъфват слънчогледите

на моята пустия –

зелените им пръсти

пият кал,

повръщат слънце

*

някъде в центъра

търся

завръщане

 













с грапави езици

листите

на слънчоглед ме ближат

омрежени спомени

паяче плете













жаждата

на сухите ми цветя

утолена –

вплетени

калинови клонки

*

пясъчната плът

на битието...

мъждука светлинката

на липсващата

свещ

 











маргаритки

светят в пръстта –

по скъсаното

венче

бодли поникнаха

 













защо

не са от рози венците

трънени…

 













кръв

по пръстите

*

слой след слой –

кожата се бели...

слой след слой -

колко бели

листи ще разлистя?

капят слънчогледи

 

Текст и стихове: Габриела Цанева

Керамика: Надя Борисова

сряда, 1 март 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 15 - 28 ФЕВРУАРИ 2023

15 февруари: облаци

протягам ръце
да стигна облаците -
мъгла в шепите

16 февруари: вечеря

твоята усмивка
сред чаши и чинии -
най-вкусната вечеря 

17 февруари: подправки / билки

джинджифилов чай -
армията ми
готова за отбрана 

18 февруари: западен прозорец

всеки ден учуден
от пропадането на
слънцето зад Витоша 

19 февруари: мандала

мандала –
концентричните кръгове
на мишена 

20 февруари: полумрак

полумрак -
и гълъбът, и гарванът
сиви

21 февруари: зимна вечер/лятна вечер

залез над Дунав -
червенее другият бряг
зиме и лете

22 февруари: призраци, сенки, видения

танцува на тавана
сламената шапка -
пакостник южняк

23 февруари: зорница / вечерница

*
между вечерницата
и зорницата -
целият живот

*
търкулна се животът
между вечерницата
и зорницата

24 февруари: приказка 

щастлив край -
яли, пили и се веселили -
защо ли ми е тъжно

25 февруари: краен срок

краен срок -
тялото ми
готово за скок

26 февруари: прошка

*
дълъг живот -
твърде много премълчани
„прощавам ти, прости“

*
бурен вятър
захвърля в лицето ми
боклуци и бурени
непоискани прошки,
недадени

*
февруарски вятър -
смачкани хартии и
пепел в очите…
старите грешки нови
грешници все повтарят

*
вятърът разнася
стари найлони -
грешки непростени 

27 февруари: полунощ

полунощ -
защо поне една тиква
не поумнее

28 февруари: мартеница 

февруарски дъжд
в нацъфтелите клони -
връзвам мартеници

четвъртък, 23 февруари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 1 - 14 ФЕВРУАРИ 2023

1 февруари: на разсъмване


на разсъмване

търся кометата C/2022 E3 -

само снежинки


2 февруари: сутрешният хор на птиците


цяла нощ птичият хор 

не замлъкна -

на сутринта тишина


3 февруари: петел


пълнолуние -

докато слушам щурците

запяха петли


4 февруари: изгрев


прозрачният диск

на слънцето в отронен 

вишнев цвят 


5 февруари: закуска


детство в очите на татко -

направих за закуска

бабиния кекс


гълъб кълве

парче от геврек -

търкулна се детството...


6 февруари: сутрин


сутрините ми -

обедно слънце; нощите -

първи петли


7 февруари: кафе или чай


кафе или чай -

има ли значение,

щом те няма


кафето без теб -

всяка сутрин

все по-горчиво


8 февруари: любима книга


все по-дълбоко

потъвам в текста -

все по-далеч от "тук" и "днес"


9 февруари: зенит


"Зенитка" -

новооткрития хумор

на Остап Вишня


10 февруари: обяд


неделен обяд -

палачинките от

закъснялата закуска 


11 февруари: дрямка


най-сладката дрямка -

пред сапунения

сериал


12 февруари: кучета


мокра козина -

дали кучето 

сънува снежен залез


13 февруари: стайни цветя


и орхидеята,

и кактусът умряха -

какво ми липсва?


14 февруари: снежен сладолед


пак сладко мляко

вместо сладолед - 

кога ли ще порасна?!

понеделник, 30 януари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 25 - 29 ЯНУАРИ 2023

 #25_януари: СЕВЕР

северен вятър -
въздухът се превръща
в снежинки

зима край реката -
бях забравила колко е студен
северният вятър

#26_януари: МОСТ

колко дни минаха
през мен - но станах ли мост
за бъдещите

Не си нито на левия, нито на десния бряг.
Въртопите се усукват и вият под теб.
Гледаш ги.
Съзерцаваш.
Ще скочил ли в потока на времето?
Ще стигнеш ли другия бряг?
Ти си на мост.
Но мостът не е достатъчен.

не всяко паднало през
пропастта дърво е мост -
мостът е стремеж

#27_януари: СЪЛЗА

снежинка върху
бузата ти -
замръзнала сълза

#28_януари: СНЯГ

снежен човек
на пейката пред блока -
къде си, детство

кап-кап... почерня 
под януарския сняг -
голи надежди.

#29_януари: РЪЖДА

старата ми любов -
птичка-робот ръждясва
на тавана

вторник, 24 януари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 17 - 24 ЯНУАРИ 2023

#17_януари: ЧЕРВЕНО

заскрежени малини -
късно лято 
или ранна зима?

#18_януари: ЗЕЛЕНО

светулки в очите ти - 
припламва пътечка към
спомените ни

#19_януари: МЪГЛА

южнякът измете 
мъглата от Витоша -
след нея сняг и пролет

#20_януари: ГРЪБ

стрес -
студени ручейчета
по гърба ми

страх -
настръхна козината
на кучето

вариации

извитият гръб
на котката изправя
козината на кучето

комуникационен бъг -
извит гръб срещу
настръхнала козина

извит гръб срещу
настръхнала козина -
еволюционна грешка

#21_януари: ЗАТВОРЕНО ПРОСТРАНСТВО

вратата 
зад гърба ти -
барикада

цял град 
остъклени балкони -
жажда за затвор

#22_януари: ЗАЕК

какво общо имам
със заека - 
попита драконът

#23_януари: ВЯРА

ято врабци
кълве трохи -
стар просяк на площада

#24_януари: РАЗХОДКА

дъждовна утрин -
мокри стъпки
у дома

под лупата на дъжда
избуяли сетива -
утринна разходка

тежък преход -
планинските пейзажи
изравнени

петък, 20 януари 2023 г.

С АРОМАТ НА ЗИМА - ХАЙКУ

*

смесвам кафето 

с какао и мед -

вкус/на коледа


*

греяно вино -

черният пипер

гъделичка носа ми


*

дантела от липсващи

звезди - без баба

не пестя тестото 


*

пушек в комина -

забравен и в спомена

мисир на сняг и смола 


*

мокри минзухари

под коледно дръвче -

зимата с нов аромат

вторник, 17 януари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 9 - 16 ЯНУАРИ 2023

9_януари: #КОРЕНИ

изгниха корените
на орхидеята –
сухи цветчета на пода

квадратен корен от две –
най-близката представа
за безкрайност

10_януари: #КЪСЕН СЛЕДОБЕД

късен следобед –
по пътеката на сянката си
стигам слънцето

11_януари: #ОЧАКВАНЕ

пропилян живот –
очакването
нещо да се случи

12_януари: #В КРАЯ НА ПЪТЯ

нов път –
сигналът на GPS-a
мига в полето

прибой под ръба
на скалата – краят на
предпазливостта ми

13_януари: ПЕТЪК 13

петък 13-ти –
кучето лае
по черна котка

черен котарак
пресича булеварда –
няма нужда от светофар

14_януари: СТЪБЛО

животът без теб –
скършено
стъбло

15_януари: ПЕРО

перо от гълъб –
след битката в небето
послание за мир

пера под гнездото –
напразно
отминала пролет

мразя котката си –
под мустаците ѝ
власинки от перо

16_януари: БОНСАЙ

дърво в саксия –
живот
без корен

пожълтяха листенцата
на бонсая –
есен в кутия

изгрев без слънце –
червенее короната
на клена-бонсай

листопад –
още един дъб-бонсай
си отива

първият ти дар за мен,
бонсай –
запазих саксията

фигурка от лего
в гора от кленове-бонсай –
сънувам есен

неделя, 8 януари 2023 г.

ПО ХАЙКУ НА ДЕН: 1 - 8 ЯНУАРИ 2023

#1_януари 2023: ЖЪЛЪДИ  

хрупат орехи
под стъпките ми –
сита година  

***
под стъпките ми –
орехи
след мен гарванът кълве  

#2_януари: БАНИЦА  

сиромашка баница –
полепнали трохи 
върху усмивка

***
новогодишна  баница –
липсва най-важният
късмет: мир  

#3_януари: ПРАЗНА ЧАША  

наполовина 
празна чаша винаги
е празна чаша  

чашата,
наполовина празна –
дали ще я напълня?  

#4_януари: ОБЛАК  

изпод краката 
облак пеперуди –
стъпкани цветя

***
скъсана мъгла –
облаче се закачи
на върха на бора  

#5_януари: СТОНОЖКА  

в паяжината
виси хитин на стоножка –
пуста къща  

#6_януари: ЙОРДАНОВДЕН  

кръщение ли?
блян за пътешествие
по Йордан река  

Мъртво море –
жадно за още влага
и сол…
кръв и сълзи
попиват в пустинята

#7_януари: БАВЕН ИНТЕРНЕТ

бавен интернет –
време да помислиш,
преди на публикуваш

***
щастие, че днес 
няма да въздишаме
по Йоан Кръстител  

#8_януари: #ЛУНА   

цяла нощ мисля
за пропиления ден –
на сутринта видях
пълнолунието

***
пълна луна –
силуетът на кучето ми
върху нея

***
уморен ден –
слънцето прозира
през мъглата

неделя, 1 януари 2023 г.

ЗИМНИТЕ АКВАРЕЛИ НА ИВАН ДОДОВ

Когато, в последните дни преди Коледа получих от Зорница Харизанова най-новите акварели на Иван Додов на тема зима и Коледа, не можах да не си спомня едно мое танка стихче:

отражението
на изгрева
в ледена висулка

колко са цветовете
на зимата?!

И наистина, колко са цветовете на зимата?

Зима в града - Иван Додов
Зима в града, художник Иван Додов

Черно и бяло – безлистни дървета в снежно поле... Това е представата ми за зима. Забранените за акварела цветове…

Но колко е лесно да видим и сивото на надвисналото над върховете на дърветата небе, и техните кафяви тела, мокри от дъжда. Колко лесно е да потънем в лепкавото сиво-охрено на калта, да вдъхнем мръсното бяло на мъглата.

Когато мислим за зима, представяме си сняг и синева. Сещаме се и за неизбежното, неизменно златно на слънцето, раз-пръснато по ледените връхчета на настръхнели повърхности. Но – колко често ги виждаме истински?

Този истински поглед е погледът на художника…

Светлина, художник Иван Додов
Светлина, художник Иван Додов

Зимна светлина –
пожарът на слънцето
в снежна гора

Не за първи път представяме Иван Додов с негови зимни акварели. Но този път няма да говорим за неговата техника като акварелист, нито за тематиката, обектите на изобразяване и посланията…

Само за цветовете и тяхното отражение върху сетивата на възприемащия; за неговата палитра, която променя представата ни за зима…

Синьото и жълтото доминират в тези картини, с всичките им възможни нюанси. Двата цвята, които изграждат вълшебния свят, който художникът ни предлага.

Зима на село, художник Иван Додов
Зима на село, художник Иван Додов

слънчев проблясък,
златни фасади в снега –
зима на село

Вълшебен свят, художник Иван Додов
Вълшебен свят, художник Иван Додов

Замръзнал миг на моста –
момата не дочака
златната вода

Магическо утро, художник Иван Додов
Магическо утро, художник Иван Додов

Тази картина с особена яснота демонстрира уникалната способност на акварелната техника да изгражда двумерното пространството на листа по начин, който му дава още едно пространствено измерение, но да загатва и за четвъртото – времето. В горната част, дърветата са замръзнали в мига на своето сътворение, замислен от художника и завършен от капризите на попиващата в хартията вода. В долната част, обаче, виждаме тревата да „тече“ – нейните златни коси се носят от едно течение, което е едновременно истинско и отвъдсетивно, видимо и загатнато. Нещо, което остава като връзка между артиста и зрителя, и чието име е „магия“…

зимна магия –
слънчева трева тече
под замръзнала река


Коледни светлини, художник Иван Додов
Коледни светлини, художник Иван Додов

топлината на
вярата – колко лесно
се разлива в снега

Зимна импресия, художник Иван Додов
Зимна импресия, художник Иван Додов

Сгушена, художник Иван Додов
Сгушена, художник Иван Додов

планинска хижа –
сгушена в подножието
на елите

Свежо утро, художник Иван Додов
Свежо утро, художник Иван Додов

тежат листата
над реката –
плачеща върба

Един много ефирен акварел, в който дънерите на дърветата се разтварят в утринната мъгла, а тревите са застинали. И разлятата позлата по реката, под сянката на неокапали листа. Къде е източникът на светлината?!

Зимна магия…

Зимна магия, художник Иван Додов
Зимна магия, художник Иван Додов

Може би най-цветната от предложените картини на художника. Ако в другите акварели изобилстват нюансите на синьото и жълтото, които преминават във вио-летово-кафяво, тук виждаме яркото, осезаемо присъствие на зеленото, което в подсъзнанието ни дава и своя комплементарен цвят, червения, и така – ето цялата разложена бяла светлина на зимата в разбитата дъга на счупеното огледало:

счупено огледало –
безброй искрици
изгубена надежда

Зимна тишина, Иван Додов
Зимна тишина, художник Иван Додов

син сумрак под стрехите
и глъхнещите стъпки
на странник
по лилавите пътеки
под дърветата

Слънчево утро - Иван Додов
Слънчево утро, художник Иван Додов

хармония –
пожарът на изгрева
в снежна предутрин

Тиха вечер, художник Иван Додов
Тиха вечер, художник Иван Додов

уморен пътник
бърза към своето
спасение

Пътят е станал пътека, а боровете приличат на колиби, в които живеят при-казните горски същества. Писък на сова вещае падането на нощта. И някъде там, зад завоя, тиха вечер се стеле над селските покриви – мир и топлина... Сън, спомен, мечта…

Край реката, художник Иван Додов
Край реката, художник Иван Додов

зимна тишина –
водата на реката
е замръзнала

Габриела Цанева, сп. "Картини с думи и багри", брой 4/2022