Показват се публикациите с етикет седока. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет седока. Показване на всички публикации

събота, 5 декември 2015 г.

ЖЪЛТО И СТРАХ



Луната се е
впила в разперените
нокти на дърво.

***

А то – като смок
е усукало стъбло...
Все смуче сок от пръстта.

Паднали листа –
като лица се взират
в Луната. Жълто и страх.

четвъртък, 26 ноември 2015 г.

ПИРШЕСТВОТО НА ЦВЕТЯТА

Пиршеството на
цветята свърши – сънни
падат в листи и треви...

Сънни падат... и
уморени ще сплетем
венци от главите им.

Сънни падат... Пак
изгарят цветовете
есенните дни.

неделя, 12 януари 2014 г.

ИРИСИТЕ ТИ

Ирисите ти -
син простор над мен. Светят
въгленчета в пепелта.

Докосват ме и
галят като дъжд, като
роса. Тежка тишина.

***

Изпосталяло време –
безцветно,
беззаветно,
безвкусно –
сух залък в гърлото,
преглъщам
беззвучно.

понеделник, 6 януари 2014 г.

ЗАДАВИХ СЕ

Задавих се
с трохите, изпаднали
от торбата на душата ми.

Остана ли нещо, за което да живеем, да се борим, да градим?
Градини и огради,
разграбени.

Вече не питам, за да получа отговор, а за да задам въпроса.
Вече не търся отговори...
Нямат смисъл отговорите, когато никой не пита...
И остават разхвърляните-
нахвърляни
мисли-
безсмислици
асоциации-
пръснати птици...
Цели,
предели,
къде ли?
Къдели... Топли дрехи, овце, тълпа, тъпа... без душа...
Удушавам...
душ,
канал,
отпадък,
упадък
дъно.
Пак стигнахме дъното.
Вече няма надежда за „после”.
Вече няма кой да търси „още”.
Задавих се с трохите, изпаднали от торбата на душата ми.

***

И виждам цветни
слънца, прожектирани
върху клепачите ми.

Думите стържат –
изтриват изтлелите
мигове – като роса.

събота, 9 ноември 2013 г.

КЪЛВАЧЪТ

Здрач пада. Тик-так -
секундите пеят. Не.
Кълвачът говори на
стария орех -
за полет, за слънце, за
зелено небе. Трак-трак... 

понеделник, 5 август 2013 г.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕСЕН

Залезът пови
житата с прах. Пак пари
въздухът. Стовари се
небето - златен
похлупак. Тежи, души.
Предчувствие за есен.

сряда, 31 юли 2013 г.

ПЛАНИНА

Гърбицата на
планината изяде
половината небе.
Луната свети –
пастир пасе звездите.
Водопад от светулки.

















Пулсира в мрака
светулка... път начерта.
Звезда в утрото.

неделя, 14 юли 2013 г.

ПРАХ И ЗНОЙ

водата тихо
ромони в коритото
на каменна чешма, а
вятърът шуми
в листенцата на цъфнал
храст... в тревата - прах и зной...
















топъл дъжд слепи
бягащите пясъци
върху асфалта

събота, 6 април 2013 г.

В ПАРКА

Гълъби кълват
коричка до стар просяк.
Пролет ли дойде?
Враните гукат,
гълъби грачат, плаче
дете, валят цветове.
Минувачите
крачат, вятърът облак
влече. Пак слънце пече.

сряда, 18 юли 2012 г.

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЕСЕН


Вятърът пови
житата с прах. Пак пари
залезът. Стовари се
небето - златен
похлупак. Тежи, души.
Предчувствие за есен.



петък, 22 юни 2012 г.

ВЕЧЕРНА РОСА

Хруска пясъкът
под уморени стъпки,
зората преглъщам със
сол напоена…
С напукани устни се
смея – вечерна роса…


четвъртък, 14 юни 2012 г.

БРЯГ И МОРЕ

Вълна облиза
брега... той й отвърна
с целувките на всички
песъчинки и
парещата ласка на
нощния си бриз... Дали?

четвъртък, 15 март 2012 г.

СТЪПКИ ПО ПЯСЪК

Пътеката се
вплита в хоризонта, а
очите търсят още...

Познание за
друго? Стъпки по пясък.
Стъпкани. Вятър повя.

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

ГРАДЪТ ЗАСПИВА

















Градът заспива
призори, премигва със
окото на Луната...

Следи от стъпки
върху скреж. Бездомник ли?
Или денят е почнал?

сряда, 26 октомври 2011 г.

КЕСТЕНЪТ ЦЪФТИ

Кестенът цъфти
в мъглата, сторък, държи
огньовете на
цветове, и факлите,
разкладени от есен…

вторник, 29 март 2011 г.

ВРЕМЕТО СПИ...

Завой, след него
небе, брегове, безброй...
Реката пълзи, покой...
Времето спи и
падат лъчи... Слънцето
позлати синевата...

вторник, 18 януари 2011 г.

СУХА СЛАМКА


Тревите шушнат
приказки за мравката,
понесла суха сламка.

Щурчето свири
песни за лятото под
сянка на суха сламка.

четвъртък, 13 януари 2011 г.

РАВНОДЕНСТВИЕ


Растат житата,
огрени от есенни
листа. Равноденствие...

Бяга Земята
по своя път - Слънцето
пак я взриви в цветове.

неделя, 9 януари 2011 г.

СЛАДОСТ



Гроздови зърна,
разпукани - сладост и
сласт... Отлетели ята...

В изкълвана длан
дюля спи и сънува
клюн... Врабче на перваза...

вторник, 5 октомври 2010 г.

УТРОТО ПЛАМНА


Празникът свърши.
Само цветна хартия
остана. Мъртви цветя.

Утрото пламна.
Розово-синьо небе...
Сянка върху стената.