неделя, 6 август 2017 г.

НИРВАНА

през прозореца –
сребърни струни –
дъжд, или пълна луна?
вън звъни хор
от щурци;
стаята лепне от тишина...
нирвана
за сетивата:
тетивата на слуха
хлипа изхлузена,
виси,
обесила лъка,
до утре...
копието на окото
спи забодено
някъде високо,
до утре...
паяжината на обонянието,
напудрена със цветен прах,
киха
върху езика,
който ближе влагата на нощта,
до утре...
кожата пие тъма –
увила тялото като скафандър
души го, изолира го, суши го
с прегръдката на смок...
до утре...
нирвана
лотос съм
от всяка чакра
излизат пипала,
вкореняват ме
във въздуха,
държат ме –
до утре...
писък на чапла –
слънцето,
като въглен,
се търкулна в реката –
съска животът –
утре е

Няма коментари:

Публикуване на коментар