ВЯТЪР ПРЕЗ КЪР

Дните минават през мен –

като вятър

през кър...

Пуста пустиня пустее навън –

кърви кръгозора

навъсен.

Думите бягат през мен

и заглъхват –

като ек

във клисура.

Как ще стигна до теб?

Остана ли нещо,

което си струва

да пропътува

пътя –

от човек

до човек?