НЕДЕЛЯ

Неделя...

Крепост,

пост и бягство;

капсула

със тишина,

шина за счупена

душа

и самоличност...

отдалеченост,

безвремие,

без личност...

Затворени очи –

без памет и лъчи...

Зареян остров,

остър връх,

от който светът се

вижда отдалече –

вече

чезнещ и чужд.

Неделя...

Крепост.

Вплетени сме,

двете –

очи и пръсти и ръце...

Целебни мигове,

сърце,

което чупи капаните на телата...

Слети сме.

И пак сме същите –

слепи.

Слепени.

Неделя.

Крепост.

Крепи

се още вън оня свят,

от който бягам.

Посягам

към лицето ти...

Кожата ни

се влива,

попива миговете

на битието. 

Животът се раздвои,

потече по различни пътеки;

тъче различни съдби.

Бих ги изтръгнала –

и двете...

Вплетени сме,

двете.

И всички дни са Неделя...

СВЕТЪТ Е ЦИРК

Светът е цирк... но –

ние сме актьорите –

и клоуни, и зверове...

Дресьорите размахват

кожи и кожите се късат –

от наште гърбове...

И зрителите ръкопляскат –

плесници лепнат по лицата ни.

Пестници свиваме

и се оглеждаме –

огради и стени

притискат ни отвсякъде

и стискат

оголелите ни вратове.

Не са стени, огледала –

във тях се блъскаме –

и клоуни, и зрители,

и зверове –

развяваме

разкъсаните си тела –

от тях не стават знамена,

а само мачти

с дрипави платна.

И зрители и клоуни сме –

в цирка,

който сами

си построихме

с руините на нашите мечти.