Дните
падат като есенни листа.
А
е пролет, пролет, пролет.
Вятърът
разнася аромата на трева
и
дъждът блести – като напъпил ствол е.
Днес
вали, вали, вали.
Цъфти
плътта на голите дървета.
Няма
слънце и звезди.
Днес
Луната пак не свети.
Капки падат - като зелени стрели,
лятна
буря наднича отвън, а е пролет.
Ела и ме вземи!
Изведи ме в дъжда...
Ако
съм с теб – ще газим във водата голи.
Олуците
ще бъдат водопади,
вадите
край тротоарите – реки,
а
локвите ще бъдат океани.
Ела и ме вземи,
изведи ме навън!
Ако
съм с теб – дъждът няма да е кален.
Ще бъде пролетен и есенен и летен...
Небето няма да ми трябва -
очите ти ще бъдат
моето небе.
Капки падат - като изживени дни.
Лятна буря фучи, а е пролет.
Ела и ме вземи,
изведи ме далеч!
Ако
съм с теб – животът няма да е кален.
Ще бъде пролетен и есенен и летен,
а зимата ще бъде цветна.
Ела,
изведи ме, насън...
Ще
гледаме капките
с отблясъци от синьо,
вятърът ще свисти,
ще гони пясъците,
а облаците ще целуват морето.
Ела!
Върни ми дъжда,
мъглата,
върни
ми солта на вълните...
Остави
дланта си
върху главата
ми,
спаси ме -
от
експлозията на мислите.
Ела!
Ще тичаме в дъжда,
в мъглата,
в солта на вълните...
ще тичаме под
слънцето на дланите ти,
които
ще впиват вените си в мен
и
нежно ще ме давят...
Ела и ме вземи.
Сега се давя –
в
кално и в копнежи...
