вторник, 11 февруари 2014 г.

КЕСТЕНЪТ

Кестенът цъфти
в мъглата, сторък, държи
огньовете на
факлите, разкладени
от есента… Изгаря...

Студът чака да
отбрули душите ни –
падащи листа...
Кестенче се търкулна
в краката, живо е. Бяг...

* * *

И тъпча бодли
от плодове на кестен...
Боси ходила...

* * *

Тичат таралежи.



петък, 7 февруари 2014 г.

ДАВЯ СЕ

Светът пак бяга
далече. Далеч е. Не...
тихо се давя.
Изплувах, когато разбрах,
че мога да дишам вода.

И видях глави –
плуват... изтръгнали са
котвите си - вратове.
Разумът виси -
на скъсано въже. Прах...

четвъртък, 6 февруари 2014 г.