Есента дояжда живота ми.
Едва пролазвам до края й –
гъсеница свита в изгнили листа…
Нагазвам в бялото на зимата.
Като акула отхапва ме студа
и вплитам сухи пръсти в сухи клони…
Свивам се в покоя на дъжда.
Кога дошъл е юни? С трева
закичих си главата, с жита направих си
покров. Зърната падат в тучната
земя – като сълзи от кехлибар,
отронени върху кора на бор.
Пълзят по хлъзгавата антрацитна плът.
Отнасят ми душата надалеч. Потъвам.
Дъждът шуми над мен,оплождайки пръста.
Разпукват се цветята в тъмнина.
Дали е пролет? Лято? Есен? Не.
Дошъл е краят на деня.
"Заскрежени птици"
вторник, 29 ноември 2011 г.
четвъртък, 17 ноември 2011 г.
ГРАДЪТ ЗАСПИВА
Градът заспива
призори, премигва със
окото на Луната...
Следи от стъпки
върху скреж. Бездомник ли?
Или денят е почнал?
понеделник, 7 ноември 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)